Понякога, когато чета исторически роман, си казвам: „Слава богу, че тази отвратителна епоха вече е останала зад гърба ни“. Друг път обаче се изпълвам с копнеж по миналото и най-искрено желание знаменитите личности, които са го обитавали, действително да са въплъщавали поне частица от магията, придавана им от добрите писатели.
Романът на Алиса Паломбо разказва за съдбата на една от въпросните магнетични личности, чийто образ остава увековечен в пантеона на световните шедьоври на изобразителното изкуство – Симонета Веспучи, наричана „най-красивата жена на Ренесанса” и муза на великия художник Сандро Ботичели.
През онзи период Флоренция е люлка на изкуствата и процъфтява под влиянието на прогресивните Медичи. Съпругът на Симонета е близък приятел с владетелите на града и въвежда шестнайсетгодишната девойка, за първи път напуснала родното си място, в най-висшите флорентински кръгове. Лоренцо де Медичи – олицетворението на ренесансовия човек – е впечатлен от интелигентността й, а по-малкият му брат Джулиано мигом се влюбва в нея заради чара и хубостта й. Най-важното й запознанство обаче е с художника Сандро Ботичели.
Ценителката на изкуството Симонета е омаяна от картините на гениалния творец, а впоследствие и от личността му. Двамата стават близки приятели. Ботичели моментално моли Симонета да му позира гола за бъдещия му шедьовър „Раждането на Венера”, което предизвиква ревността на иначе милия й и добросъвестен съпруг Марко. Веднъж уронена, накърнената му гордост ще остави болезнен отпечатък върху сърцето на Симонета и ще предизвика поредица от разриви и разочарования в отношенията им.
„Раждането на Венера“
„Най-красивата жена във Флоренция“ (изд. „Софтпрес“) е чудесен представител на историческата романтика, на която по принцип не съм чак такъв фен, и ме изпълни с топли чувства към главната си героиня. Алиса Паломбо разказва от първо лице, през очите на Симонета, което придава ясно очертана рамка на историята й. Мадона Веспучи е различен човек през всяка от трите части на романа – в началото е дръзка, изпълнена с оптимизъм и невинност девойка, а с годините се усещат зрелостта, женствеността и огорчението й от предателствата на съпруга й. Образът й е плътно и интригуващо изграден – свободомислеща, без да е бунтарка, житейски наивна, макар и начетена и с буден ум, съзнаваща великолепието на красотата си, но несигурна и подлагаща на съмнение стойността й в тежките моменти от живота си.
Любовната история между Симонета и Ботичели е наистина романтична, най-вече защото се заражда не от похот, а от възхищението на един творец пред вътрешната и външната красота на една неповторима жена. Алиса Паломбо успява да обрисува по нежен и интригуващ начин специалната връзка между художника и неговата муза, без следа от пошлост или превъзнасяне. В същото време отношенията им са противоречиви, защото Симонета искрено обича съпруга си и отказва да предаде принципите си.
Що се отнася до стилистичните достойнства на романа, Алиса Паломбо определено умее да си служи елегантно с езика и да предаде дълбоки емоции чрез написаното. Осезаемо е старанието й да улови ренесансовия дух на епохата, определящ за творчеството на Ботичели и за управлението на Лоренцо де Медичи. Допадна ми и колко е компактен сюжетът – не е твърде амбициозен, не се разпилява на различни места и съответно успява да отдели достатъчно време и подобаващо внимание на основните действащи лица.
Като единствен недостатък мога да изтъкна, че втората и третата част на романа ми бяха значително по-интересни от първата. Тя в никакъв случай не е по-лошо написана, но определено ми се стори по-скучна, защото се съсредоточва върху опознавателния период от живота на Симонета. Тъй като въпросният етап е предимно щастлив, му липсват особено драматични или силни моменти. За сметка на това въвежда всички важни герои и просто прелива от куртоазия. Разбира се, целият роман спазва принципите на старовремските нрави, но около 60% от въвеждащата част са посветени на любезни фрази относно красотата на Симонета. По-нататък фасадите вече са паднали и отношенията между героите са по-неподправени, което значително облекчи четенето ми.
Хареса ми колко чувствено е написана „Най-красивата жена във Флоренция“, доставяше ми искрено удоволствие да чета мислите на Симонета и да преоткрия гения на Ботичели през нейните очи. Като човек, който не беше запознат с историята на мадона Веспучи, научих интересни факти и не се отегчих (ако изключим някои моменти от първата част). За феновете на историческата романтика книгата ще е прекрасно преживяване. Не бих я препоръчала обаче на онези, които се интересуват повече от политическия климат на епохата, отколкото от любовните истории и изкуството на Ренесанса.
Не пропускайте и ревюто на Милена Златарова за дебютния роман на Алиса Паломбо – „Цигуларят от Венеция“.
