Искаше ми се да съчетая по интересен начин заглавието на това ревю със заглавието на творбата, на която е посветено. „Не беше тук и си отиде” обаче звучи страхотно само по себе си и няма нужда от допълнителни заигравки, за да привлече вниманието на читателя, особено в комбинация с ефектната корица на Райчо Станев. Интересно как в един сборник с толкова много натурални разкази Георги Томов е избрал именно най-въздушния сред тях да представлява книгата му с името си.
Третото попълнение към каталога на „Гравитация” – поредицата за съвременна българска литература на издателство „Изток-Запад” – е сборник с 21 творби, по думите на самия автор подредени във внимателно премислена, почти математическа последователност. За разлика от предшественичките си, приключенската „Самира” и зловещата „По-тихо от мрак”, в началото „Не беше тук и си отиде” не ми даде съвсем ясен сигнал какво да очаквам от нея – смях или сълзи.
Истината е, че Георги Томов може да ви изненада с всичко – от истории за мафиоти до страстни любовни излияния. „Не беше тук и си отиде” събира завидно разнообразие от теми, образи и сюжети, между които свързващото звено е изключително простичко – животът, който от време на време щраква с пръсти и от пренаселения остров на ежедневието те запраща на самотната скала на необичайното. Може да те върне в миналото, към забравени случки от детството, които обаче са ти повлияли дълбоко, без да го осъзнаваш. Може да съсипе перфектния ти живот с призива на изкушението, облечено в примамваща красота. Може да те спаси, може и да те убие. Може пък и просто да ти разкаже някой виц или да превърне теб във виц, с който да разсмее нас, читателите.
Към средата на сборника веселите и колоритни истории, изпъстрени с разчупен език, преливат в по-нежна проза с характерни меланхолични краски. Моите предпочитания клонят категорично към втората половина – определено ми допаднаха по-драматичните и емоционални разкази като „Залез” и „Рускинята”. Сред любимите ми творби в книгата са също „Камъче в обувката” и „Angel for Man” – в тях чувството за хумор на Томов влиза в идеален синхрон с несполуките не героите му.
Най-силното качество на „Не беше тук и си отиде” несъмнено е фактът, че повечето, ако не всичките разкази, се усещат реални, преживени и пречупени през призмата на автора не просто като писател, а като свидетел. Историите звучат така, все едно сте седнали на маса и домакинът ви ги споделя очи в очи, с негови собствени думи и без излишна натруфеност. Георги Томов разказва шарено и достъпно случки, които могат да сполетят всекиго. Не всеки обаче може да усети важността на малкия момент така, както го е направил Томов – улавяйки силата му тогава, когато е на път да си отиде, оставяйки те да се чудиш случил ли се е наистина.
Ревю и при Христо в „Книголандия“.
