„Ти помниш ли
морето и машините,
трюмовете пълни
с лепкав мрак?
И онзи див копнеж
по Филипините,
по едрите звезди
над Фамагуста?“
из „Писмо“ от Никола Вапцаров
Никола Йонков Вапцаров, поетът на морето и машините, е роден под най-високия връх на Пирин в Банско през далечната 1909 година. Баща му, Йонко Вапцаров, на младини участва в борбата за свобода на още поробения по това време македонски край заедно с поета Пейо Яворов. Именно вследствие на срещите си с Яворов, младият Никола става до голяма степен човекът, който е. Майката Елена, културна и образована жена, възпитава децата си в любов към труда, знанието и родината. От нея бъдещият поет е наследил интереса си към литературата и най-вече към поезията.
Ученическите години на Никола протичат в трагичните бедни дни след Първата световна война. От 1924 г. до 1926 г. той учи в Разложката гимназия. Увлечението му по литературата вече е сериозно и в ученическия вестник „Борба“ излиза първото му напечатано стихотворение – „Към светли идеали“. Мечтае да завърши пълния курс на гимназията и да следва литература, но по настояване на властния си баща през есента на 1926 г. постъпва в Морското машинно училище във Варна, което завършва през 1932 г.
От суровия казармен режим там търси спасение в любимите книги. Участва в рецитали и театрални постановки, започва да пише системно стихотворения и да ги печата в тогавашните младежки издания. Морското училище събужда у възторжения поклонник на Пирин и друга страст – към морето и машините. След завършване на училището Вапцаров работи като огняр, а по-късно и като машинен техник във фабриката „Българска горска индустрия“ в село Кочериново. Участва в театрална трупа и се бори за интересите на работниците.
През 1934 г. сключва брак с Бойка Вапцарова и след като е уволнен от фабриката, се премества със семейството си в София през 1936 г.
През юли умира седеммесечният му син Йонко. От ноември 1938 г. е назначен като техник в Държавния екарисаж. В периода 1938-1939 г. са написани някои от най-хубавите му творби. През януари 1940 г. успява да издаде единствената си стихосбирка „Моторни песни“.
Веднага след 22 юни 1941 г. – нападението на фашистка Германия – БКП мобилизира силите си за въоръжена борба. Вапцаров приема да участва в нелегална дейност като помощник на Цвятко Радойнов във Военната комисия на ЦК на БКП.
Никола Вапцаров и съпругата му Бойка
На 4 март 1942 г. домът му в София е обискиран и поетът е арестуван. Срещу него е повдигнато обвинение по чл. 3 и чл. 16 от Закона за защита на държавата. На 23 юли същата година в тунела – стрелбище на Школата за запасни офицери в София, заедно с други комунисти Никола Вапцаров посреща куршумите на палачите.
През 1944 г. поетът е амнистиран посмъртно, а през 1952 г. получава почетната премия на мира.
Има много слухове и спекулации относно смъртта на Вапцаров, но нито една от тях не е доказана. Една от най-скандалните е свързана с поетесата Елисавета Багряна, като се твърди, че тя е можела да спаси младия Никола от разстрела, но не го е направила заради ревност.
Друга интересна хипотеза се върти около посвещението на стихотворението „Прощално“, което Вапцаров пише преди смъртта си. Някои смятат, че то е посветено не на Бойка Вапцарова, а на любовницата на писателя – актрисата Иванка Димитрова. Тя е арестувана след показания на Вапцаров и е съдена по същия процес. По време на следствието лежи в съседна килия. Съдът я оправдава, както е сторил и с останалите привлечени от поета в нелегалната дейност – Стоян Сотиров и Младен Исаев. Само юристът Кирил Николов получава ефективна присъда, и то заради съдействие в незаконна обмяна на валута. Очевидно е, че Вапцаров ги е спасил с твърдението, че те не са били наясно в какво ги въвлича.
Знае се, че в ръкописа на „Прощално“ има посвещение „На жена ми“. Този факт сякаш е безспорен и отхвърля всякакви претенции на Иванка Димитрова. Само че има информация в нейна полза, макар и произтичаща от самата актриса и кръговете около нея. Докато са съседи в килиите в Дирекцията на полицията, двамата са общували с помощта на морзова азбука и обръщението на Вапцаров към Димитрова в началото на сеанса е било „жена ми“ – досущ като посвещението в „Прощално“. Освен това събитията се случват по едно и също време. Въпреки твърденията на двете страни, към днешна дата няма категорично становище по въпроса за посвещението на един от най-запомнящите се стихове на поета.
Никола Вапцаров е човек, чиято душа успява да побере борбения характер на един антифашист, на младеж, повлиян от идеите на македонизм,а и лириката на поета, възпяващ морето и машините. Неговите стихове вдъхновяват и до днес, като дори по едно от произведенията му има направена песен – „Хайдушка“, в изпълнение на Михаил Белчев.
