„Да стигнеш там – това е твойта цел,
ала по пътя никак да не бързаш…“
– Константинос Кавафис
Макар че Елиф Шафак е авторка, която познавах добре по име, а и следях в социалните мрежи заради нейната откровеност, социалната ѝ ангажираност и смелостта да говори и пише за неудобни теми, прочетох неин роман едва в началото на тази година. Първата ми среща с Елиф се оказа „Трите дъщери на Ева“, историята на млада туркиня, заминала да учи в Англия. Темата и преживяванията на героите бяха много лични за мен и се влюбих в стила на Елиф, като след този роман „наваксах“ изпуснатото и с другите ѝ романи. Посягайки към „Островът на изгубените дървета“ (изд. „Егмонт Анишър“), се чудех – „какво още можеш да ни кажеш за изтръгването на един човек от корените му, за емигрантския живот, или за трудните политически отношения между балканските народи, Елиф?“. Оказа се – много.
(снимка: Федерика Трогу, inews.co.uk)
„Островът на изгубените дървета“ е фокусиран върху политическите напрежения в Кипър през 70-те години на 20-и век, в които са въвлечени гърци, турци и англичани. През 1974 година, след период на напрежение между нациите, част от острова е окупиран от турски войски, а хиляди гърци са изселени от родните си домове. Островът и столицата Никозия официално биват разделени на две. Неясен брой души са обявени за изчезнали, а едва през 2006-а Комисията за безследно изчезналите лица започва активна работа на острова и успява да намери останките на 57 души и да ги върне на семействата им. Толкова за историческите факти.
Обичам да съм последователна в ревютата си, когато разказвам за сюжета на една книга, и да успея да обобщя най-важното в няколко думи. За „Островът на изгубените дървета“ това обаче сякаш е невъзможно. Сюжетът така се преплита между няколко поколения, герои и локации, че да се опитам да го разплета и обобщя ми се струва нередно. Чудех се дали да се фокусирам върху Дефне и Костас, туркиня и грък, обитаващи един остров, но разделени от религия, войни и политика, вечно търсещи път един към друг. Любовта им е забранена и може да доведе до тежки последствия за семействата им, но това далеч не им пречи да водят тайни срещи под смокинови клони. Или да разкажа за изгубената Ада, тийнейджърка, родена и израснала в Англия, но с дълбоки корени в Кипър. Или Мерием, дълбоко религиозната сестра на Дефне, която вижда джинове и пророчества където и да се обърне. А може би за любимите ми Юсуф и Йоргос, с тяхната гостоприемница на границата между двата свята, които пазят тайните на не една забранена любов.
Но най-вече – възможно ли е да пропусна онова, което ги свързва? А именно – една смокиня, посадена в Кипър, и също като героите, намерила нов дом в чужбина. Вековното дърво наблюдава героите, страда, радва се и бди над тях, тъгува, когато ги няма, и с мъдрост разсъждава за събитията, които променят света ѝ. Малко автори могат да изградят толкова пълнокръвен и реалистичен образ в лицето на едно дърво, но ако някой може да се справи, то това е Елиф.
Шафак не е просто добър писател – тя е истински разказвач и поет, който с няколко думи те въвлича в света на своите герои и те кара да съпреживееш всичко с тях. Изумително е колко много е събрано в един роман, който всъщност никак не е обемен: факти и информация по ботаника, орнитология; история, обхващаща десетилетия, обичаите и привичките три народа; и необятно чувство на меланхолия, пропито в страниците. След такъв роман смокините никога не могат да бъдат същите.
Можете да поръчате „Островът на изгубените дървета“ от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta21q3 при завършване на поръчката си. Вижте всички кодове за отстъпка за читателите на “Аз чета”.
Прочетете и ревюто на Хриси от Hrisilandia.
