I’m watching you, but I’m a friend.
Излизането на нова книга на Станислава Чуринскиене си е едно лично литературно събитие за мен – изпитвам дълбока читателска привързаност към нея като авторка. Сблъсквала съм се челно с всеки един от петте й романа, започвайки още от далечната 2007 г. с „Бог да благослови Стю“. Странното брутално очарование на дебютната й творба ме спечели като читател на всяка една от бъдещите й книги. Фактът, че „От Космоса с любов“ излиза под логото на „Гравитация“, една поредица за българска литература, която харесвам и внимателно следя, само допринесе за вълнението ми – какъв ще е крайният резултат от това сътрудничество?
Имайки предвид контекста на историята, можем да се изразим така – книга Феномен.
Настанете се удобно в креслата си, успокойте чакрите си, настройте енергийните си вибрации на правилната честота и подгответе третото си око за прочита на една история за родината на „позитивното мислене и визуализацията, космодрумите за извънземни от всякакви дестинации, екстрасенсите и контактьорите, теософите, дъновистите и безразсъдните оптимисти“.
Лора е жена-стихия, силно неудовлетворена от реалностите на живота си, която извинява безсмислието им с маниакална вяра в свръхестествени сили, и то не какви, а… извънземни. Лора вярва, че е избрана от „зелените човечета“ да помогне за осъществяването на плана им за облагородяване на планетата. Основният й инструмент е дъщеря й Ангелина – интелигентно момиче, което боготвори майка си и е готово на всичко, за да бъде достойна за нея и да й достави радост. В случая това е прегръщане на езотеричните вярвания на Лора, а именно: тя и Ангелина са специални, избрани, всичко, което им се случва – и хубавото, и лошото – е част от извънземния план, нищо не е случайно, нищо не зависи от тях, всичко е продиктувано от Горе. Взетите изпити са спуснати от Космоса, болестите са причинени от имплантиране на чип от извънземните, семейните свади са доказателство, че бащата на Ангелина е от „тъмните“ и се опитва да саботира мисията им на земята.
Разривът се получава тогава, където Ангелина започва да се стреми към друг вид осъществяване, не в духовния, а в материалния свят, чрез образование, работа, удоволствия, връзки… Все неща, чийто смисъл Лора твърдо отрича. В крайна сметка Ангелина напуска училище и е преквалифицирана в лечител и контактьор, тоест човек, който чрез автоматично писане влиза в контакт с извънземните сили. Посоката, в която се развива животът й след това, е наистина потресаваща.
„От Космоса с любов“ е първият изцяло „български“ роман на Чуринскиене – действието се развива в България и всички главни действащи лица са българи. Историята и декорите също са болезнено нашенски – 90-те години, началото на упорито неприключващия преход. Не ми се говори за политика обаче, а и не за това ще четете в романа на Станислава.
„От Космоса с любов“ може да се тълкува на три нива – всяко едно от тях ще ви потопи дълбоко и ще ви даде нов поглед
над цялостната история. Първо, можете да четете през призмата на прехода и трусовете, които този период предизвиква в живота на хората. Второ, можете да се насочите към темата за езотеричния бум през 90-те и упоритото отхвърляне на действителността и личната отговорност чрез вярата в извънземни, ритуали и магически портали. Третият курс, който като че ли естествено ме повлече най-силно, беше изследването на връзката между една странна майка и една объркана дъщеря, чиято младост е напълно изопачена и разсипана от мистични възгледи и амбиции.
Станислава е интервюирала над 20 момичета, чийто живот е протекъл под знака на езотеричното, преди да напише романа си. Това означава, че „От Космоса с любов“ не разказва врели-некипели, а синтезира реалните преживявания на огромен брой хора, озовали се в полезрението на извънземните или на някоя от другите висши сили през 90-те.
Романът е написан с голяма психологическа дълбочина – Станислава анализира героите си много умело, все пак е дипломиран психолог и дълго е практикувала тази професия, така че характерната за книгите й аутопсия на персонажите и тук е много информативна и съществена за разбирането на историята. Единственото, което не ми допадна, беше последната глава, в която Ангелина прави нещо като изповед и анализира случилото й се като тийнейджър. Щеше ми се всичко описано в тази глава да бъде предадено като част от сюжета, вместо да бъде внезапно преразказано накрая.
Забелязвам, че всяка следваща книга на Станислава е по-изпипана като стил и по-увлекателна като сюжет. Твърдо смятам, че „От Космоса с любов“ е най-доброто, което е писала досега – книгата ме плени по онзи начин, който те държи буден в компанията на нощната лампа. Силно се надявам романът да се радва на успеха, който заслужава, а на вас препоръчвам да не го пропускате.
Вижте и ревюто за предишната книга на Станислава Чуринскиене – „Инцидент“. За „От Космоса с любов“ можете да прочетете и при самия редактор на поредицата „Гравитация“ – Христо Блажев в „Книголандия“.
