Една жена и един мъж
И едно дете
И мъжът спи с много жени
И една болест…
И…
Край…
На пръв поглед „Отива една жена при лекаря” на Рей Клуун изглежда като сантименталната трагедия на едно семейство.
Първоначално. После разбираш, че това е ежедневната трагедия на много семейства. Може би и на твоето също. В края обаче осъзнаваш, че това не е трагедия, това е животът. Това е ракът, който е толкова безмилостен и жесток, колкото и самия живот, разликата е, че от него се умира. Умира се млад, с малко дете, с успешна кариера, със съпруг, който може би ти изневерява, но те обича, с много приятели, с много неосъществени пътувания, мечти, спомени.
Историята е като шамар за събуждане за живота, като шамар за всички заблуди и цялата наивност на света, който сами си градим. Ракът е като шамар за нас и хората, които ни заобикалят. Той идва неканен, настанява се удобно в тялото, близо до сърцето и остава докато не се превърне в край не на един, а на няколко живота. Той не щади нито болния, нито неговите близки. Неговата зловеща четка променя човека не само външно, отнемайки всяка капчица самочувствие и достойство, но предимно вътрешно, защото ограничен в земния си живот духът търси своите пълноценни мигове, своите истини.
„Отива една жена при лекаря“ е книга, която се чете ужасно бързо, и същевременно е ужасно тежка, книга, която те разплаква поне 3 пъти до края. И не, не е сантиментална, напротив, на моменти тя е цинична, жестока, противна. Но именно това я прави и истинска, тя е изживяна и изстрадана. Тя е и близка до читателя, защото днес всеки има своята история за „Отива един човек при лекаря”. А когато имаш своята история няма как да останеш безразличен. Няма как в 2 през нощта 20тина страници преди края да не заплачеш, да плачеш, както не си го правил много отдавна, много далеч.
Отива една жена при лекаря и всичко се преобръща, сгромолясва, пропада, за да се случи нещо, защото трябва да се случи нещо след цялата болка, целия патологичен ужас на коварната болест, след като вече си останал „Без нея”.
„Без нея” вече всичко е различно… но краят е като ново начало.
Няма я едната жена…
Но мъжът е там
И той продължава спи с много жени
Но се загубва, за да открие в пустинята загубения смисъл на своя път със своята дъщеричка и в една малка каравана.
„Без нея“ запазва буквалния стил и език на „Отива една жена при лекаря„, но разплита нишката на историята за Стейн и Кармен в душевната пропаст, останала след смъртта на младата жена. Пропаст, събрала непризнатата и неразкрита скръб, притъпяването на болката с наркотици, алкохол и оргии, загубата на пътя, на целта, на живота като усещане за пълнокръвност.
За да последва събуждането с детски глас в една далечна страна насред нищото. Тогава светът отново опитва да бъде цял, да има смисъл. Тогава се появят и самооценката, разкаянието, осъзнаването. Появяват се усмивката, удоволствието от споделеното щастие. Защото тогава се открива и спасението, разбираш себе си и откриваш изхода в точно това, в което никога не си искал или могъл да признаеш. Защото Нея я няма, но любовта може да се спаси – в отречената нова любов, в детската усмивка и една Коледа на повече от 4000 км от дома.
