Човек, колкото и хубави романи да чете, понякога има нужда да си отдъхне с някой сборник с разкази. Този път изборът ми падна върху „Празното семейство“ (изд. „ICU“) от ирландския писател Колъм Тойбин. Когато прочетох предговора, от който разбрах, че Тойбин е автор на силни документални текстове за Барселона, Дъблин и дъблинчани, си казах: „Супер! Това е моят човек“! Обожавам Барселона, живея в Дъблин, ето, че открих две общи теми с този писател. Ще се чете!
Книгата започва трогателно с разказа „Едно минус едно“, разказващ за пропилените години и втори шансове, които често се изплъзват между пръстите ни. Следващата история, наречена „Мълчание“, ме впечатли с особения си стил, който ме пренесе в една различна епоха, когато тайните са били важни, за да придават цел на нечий живот. На този етап вече бях достатъчно впечатлена от лекотата, с която Тойбин твори, и заинтригувано продължих нататък.
Едноименният разказ „Празното семейство“ е хубав, елегантен и близък до всички онези хора, които са загърбили родните си места в опит да търсят нови мечти, без да осъзнават, че понякога да се завърнеш там, където принадлежиш, е единственото смислено нещо, което можеш да направиш. Мой любим разказ обаче стана „Две жени“ – изумително добре поднесена история, твърде реална и чувствена, че да не те накара да се замислиш за истинската любов, онази отвъд границите на собственото его и гордост.
Сред останалите няколко разказа, всеки от които добре написан, читателят може да открие близки нему емоции, макар повечето да са меланхолични, наситени с доловима тъга по безвъзвратно отминали моменти. Семейни и любовни истории, както и сюжети за свободата във всеки неин аспект, също не липсват, както и огромна доза откровеност по въпроси, които някои писатели не биха се осмелили да засегнат.
Останах изключително изненадана, когато стигнах до твърде натуралистично описаните сексуални сцени. По ирония на съдбата или не, финалният разказ „Улицата“ (история за двама хомосексуалисти) се запечата най-трайно в ума ми. Дълъг и изкусно сътворен шедьовър, който, макар да е далеч от темите, които ме вълнуват, някак успя да ме докосне и да пречупи някои мои представи.
Признавам, че „Празното семейство“ бе глътка въздух, от която определено имах нужда, и все пак не се оказах съвсем подготвена за това, което ме очакваше между страниците. До финала се чувствах в ступор, шокирана от неколкократните залитания на автора към прекалено детайлни описания на интимни преживявания – сториха ми се твърде пошли на фона на общото впечатление, което си изградих за творчеството му. За мен подобни крайности са някак осъдителни, особено когато даваш много по-сериозна заявка за стил и начин на изразяване и, за жалост, това развали цялостното ми усещане за книгата.
Ето защо и крайната ми оценка за сборника „Празното семейство“ си остава незадоволителна. Но пък в бъдеще може би отново бих посегнала към Тойбин, тъй като усетът му за разказване на истории е неоспорим.
Не пропускайте и ревюто за романа на Колъм Тойбин, преведен на български – „Бруклин“.
Можете да поръчате тази книга от Ozone.bg.
