„Снежно цвете и тайното ветрило“ на Лиза Сий е много женска книга – без да е захаросана, романтична и наивна. Тя е откровен поглед навътре в женската душа, подсилен от изключително силната историческа обстановка, в която е поставен сюжета. Книгата е толкова многопластова и завладяваща, че ми е трудно да повярвам колко много теми е събрала в авторката в 350 страници.

Може би най-повърхностната тема в книгата е разказа за бинтоването на краката на двете главни героини. За тези, които не знаят, в древен Китай големите крака на момичетата са смятани за изключително грозни. Затова поколения наред майките подлагат дъщерите си на изключително болезнена и осъкатяваща процедура, която превръща детските крака в “златни лотоси” – осакатени, ала красиви според класическата норма седемсантиметрови останки от стъпала. Процедурата включва бинтоване, чупене на кости, масажи и ново бинтоване. Тя на практика осакатява момичето физически, но покачва цената му при сключване на брак, защото “златните лотоси” са символ на висока класа и добродетели.У невръстната Лилия местния гадател открива предпоставки да бъдат съзадени съвършените “златни лотоси” и това предопределя съдбата й. В дома на Лилия е донесено ветрило, изписано със симовлите на нюшу, с предложение да се сприятели със Снежно цвете. От този момент нататък двете намират емоционален пристан от всекидневните трудности, доверявайки една на друга най-съкровените си мечти и тайни, учат се една от друга – от Снежно цвете Лилия получва познания, недостъпни за дъщеря на земеделец – как да налива чай, как да се облича, как да се държи. В дома на по-нискостоящото момиче Снежно цвете се научава на простите домакински задължения като готвене, чистене, шиене и бродиране. Ала тя крие и една тайна – тайна, разкрита в деня на брака на най-добрата й приятелка. Оказва се, че приятелството, сливането на душите, в което са се заклели те е било първоначално само средство, с което лелята на Снежно цвете да закрепи разбитата репутация на племенницата си, чийто баща стремително е пропаднал по изключително строгата йерархическа стълба на китайското общество. Въпреки това двете момичета не познават друго приятелство и друга обич, освен тази която могат сами да си дадат. За родителите си са “безплодни издънки”, за съпрузите си са вещ, която ражда (за предпочитане момчета, иначе са безполезни), за свекървите си са робини. Двете минават през много житейски изпитания, и въпреки че съдбата е благосклонна към едната и жестока към другата успяват да съхранят обичта си, докато едно дребно недоразумение не разрушава граденото в продължение на години.

Повествованието се води от Лилия и естествено, аз-формата на текста силно подчертава изповедността. Ала самият текст е толкова изящен и звладяващ, че почти не забелязваш как се точат страниците и годините. За мен като читател е голям плюс, когато книга успее да ме погълне до такава степен, че да не усетя кога съм стигнала до последната страница.

Като много голям бонус мога да добавя и двата послеслова от авторката, в които тя споделя мотивите си да напише книгата, какво я е вдъхновило, разказва за пътуванията си до Китай, свързани с проучванията за романа – от бинтоването до историята на нюшу. Открих, че това е нещо, което много ми е липсвало в съвременното оформление на книгите – предговора и послеслова, които разказват за автора и творческия процес и те настройват на вълните на текста, а после затвърждават вече прочетеното. Мисля си, че това са елементи не само от книжното тяло, но и то самото произведение, които могат само да допълнят и разширят процеса на четене и да донесат допълнително удоволствие от съприкосновението с творбата.