Изследователи са открили с помощта на технология, базирана на изкуствен интелект, че мъжките герои са четири пъти по-разпространени в литературата, отколкото женските, пише The Guardian.
Маянк Кеджривал от USC Viterbi School of Engineering към Университета на Южна Калифорния е вдъхновен от работата по половите пристрастия в си работа върху компютърната обработка на естествен език за провеждане на експеримента. Кеджривал и неговият колега изследовател Акарш Нагараджа са използвали данни от 3 000 книги, които са част от проекта Гутенберг, в различни жанрове, включително приключенски романи, научна фантастика, мистерия и романтика.
Проучването използва разпознаване на имената на субекти Named Entity Recognition (NER) за идентифициране на спецификите за пола на героя чрез разглеждане на конкретни думи, включително женски и мъжки местоимения. Изследователите също така проучват колко жени са главни герои.
„Полови пристрастия са много реални и когато виждаме четири пъти по-малко жени в литературата, това оказва подсъзнателно въздействие върху читателите“, каза Кеджривал. „Количествено разкрихме косвен начин, по който пристрастията продължават да съществуват в културата.“
Изследователите се сблъскват с трудности, при местоимения, неуточняващи пола. Изкуственият интелект не успя да разбере дали „те“ се отнасят за множествено число или „небинарен индивид“.
Кейривал каза: „Когато публикувахме документа за набор от данни, рецензентите бяха критикувани, че игнорират недихотомични полове. Но в известен смисъл се съгласихме с тях. Смятаме, че няма да можем да намерим много транссексуални лица или небинарни индивиди.“
Освен статистическите данни за мъжки и женски герои, изследователите разгледаха и езика, свързан с героите от двата пола.
„Думите, свързани с жените, са прилагателни като „слаба“, „приветлива“, „хубава“ и понякога „глупава“. За мъжките герои думите, които ги описват, включват „лидерство“, „власт“, „сила“ и „политика“, доплъни Нагараджа.
Кеджривал добави: „Нашето проучване ни показва, че реалният свят е сложен, но има ползи за всички различни групи в нашето общество, участващи в културния дискурс. Това изследването може да ни даде по-реалистичен поглед върху обществото.“
