Понякога истинските истории са по-необикновени и от най-големите художествени измислици, които въображението може да създаде. Има хора, чийто житейски път е толкова ярък, че сякаш изживяват сто живота в един. „Ще се видим в Париж“ (изд. „Софтпрес“) на Мишел Гейбъл е вдъхновена именно от забележителната съдба на една изключителна жена. Това е Гладис Дийкън, която по-късно става херцогиня на Марлборо.
И в този роман на Гейбъл действието тече в две паралелни линии – една в миналото, а другата в настоящето. Двадесетгодишната американка Ани придружава майка си Лоръл в Англия във връзка с уреждането на документи около продажбата на къща, за чието съществуване дори не е подозирала. За да запълва свободното време, Ани се заема с проучването на историята на изчезналата херцогиня на Марлборо, за която научава от стара книга, намерена в библиотеката на майка й. Изненадващо, херцогинята е прекарала последните години от живота си именно до Банбъри, градът, в който са отседнали Лоръл и Ани.
Паралелно с това пред читателя се разкрива друга история, случила се тридесет години по-рано – тази на младата американка Пру, наета от семейството на Гладис Дийкън, за да помага на вече доста възрастната им роднина. Съдбата на Пру е свързана с написването на биографията, от която Ани черпи информация за херцогинята и нейния бурен живот в началото на XX век. Но това е история зад историята, защото на преден план е изведена любовта между Пру и биографа и какво всъщност се е случило с тях двамата.
Стари семейни тайни съпътстват Ани в разбулването на мистерията около херцогинята, а и самата Пру. И въпреки атрактивното заглавие за Париж, действието през по-голямата част от времето се развива в Банбъри. Гейбъл успява да увлече читателя и да поддържа интереса, като поднася разкритията постепенно.
Любовната история на Пру и Уин не блести с нищо и съпоставена с бляскавия и вълнуващ живот на Гладис просто губи от сравнението, защото именно херцогинята прави книгата толкова неустоимо интересна. Това е жена, която е била приятелка с Пруст, Пикасо и още куп известни артисти и личности от първата половина на XX век. Жена, надарена не само с класическа красота, но и изключителен интелект, която избира пътя на независимостта и използва богатството си просто за да живее. Първата, която от суета пробва да подобри изкуствено външния си вид, като си сложи восък, за да придобие истински гръцки профил (уви, това завършва доста катастрофално). Омъжва се на четиридесет години за деветия херцог на Марлборо, след като дълги години му е била любовница, и накрая разрушава мита за истинската любов, защото вместо да се насладят на щастливия край, двамата поемат по пътя на взаимната непоносимост.
В романа обаче виждаме Гладис в края на жизнения й път, който е далеч от блясъка, парижките салони и невероятния Бленъм палас (домът на херцозите Марлборо). В третата сюжетна линия се проследява и животът на самата Ани, която – както тя сама се определя – е на прага между детството и пълното съзряване. И макар у нея да не настъпва някаква бележита промяна, в крайна сметка тя открива своето призвание.
„Ще се срещнем в Париж“ ще допадне повече на хората, обичащи да четат биографии на интересни личности, отколкото на тези, търсещи романтика. В добавка Мишел Гейбъл е включила в повествованието реални цитати от самата Гладис Дийкън, които са забавни и духовити и допълват мистерията около нейния образ.
Не на последно място, след прочитането на тази книга със сигурност ще ви се прииска да посетите Бленъм палас, който наистина е толкова бляскав и огромен, колкото е описан в романа. Както се казва в приказките, и аз бях там, и аз видях, затова потвърждавам, че е едно невероятно красиво място.
Не пропускайте и ревюто на Мила Ташева за друг роман на Мишел Гейбъл – „Парижкият апартамент“.