В големия шумен град, между две оживени улици, се намира малката кокетна уличка “Розмарин”. До нея шумът сякаш не достига, а обитателите й са жизнерадостни и усмихнати. Детските гласчета огласят уличката, а пред кокетните шарени къщички растат розмаринови храсти. Или поне така е изглеждала уличката преди…
Сега малките къщички са необитаеми, а строителни предприемачи искат да разрушат тихата уличка и да построят модерни жилищни блокове. За изненада на всички обаче, кооперацията на ул. “Розмарин” №13 е напълно обитаема. В нея живеят господин Капеланов (шапкар), госпожици Корнелия и Емилия (достолепни дами с усет към музиката и прекрасни кулинарни умения), наемателят Йоан Гълъбичков и Рада.
Рада всъщност е малко лъчезарно момиченце, живеещо с баба си и дядо си. Родителите й работят далече в Африка, а писмата им пристигат редовно – всяка седмица. Освен Рада, в кооперацията живеят още котката Милена и домашното духче Виктор. Виктор обаче е доста нещастен – той с нетърпение чака да се позабавлява на деня на Вси светии, но за да може да общува с децата, трябва една голяма добрина и едно вълшебство да се случат в един и същи ден. Сложна работа, нали? Затова вероятно Виктор е чакал цели 108 години…
В навечерието на Вси светии Рада открива господин Капеланов тежко болен. Той й поверява ценна кутийка, в която се крие тайно заклинание. Щом Рада успява да разкрие тайната на вълшебното перце, тя се среща с малкия дружелюбен дух Виктор. Така започват и забавленията за двамата приятели…
Какво ще стане със строителите, решили да разрушат сградата, и дали Виктор ще събере достатъчно лакомства на Вси светии, ще ви разкаже авторката Нели Маргаритова в книжката “Здравей, Рада!”.
Книгата “Тайни и вълшебства на улица “Розмарин” № 13: Здравей, Рада!” на авторката Нели Маргаритова е чудесна по няколко причини. Първо, текстът е написан изключително изящно – думите се леят и те пренасят на малката уличка “Розмарин”, а приключенията на Рада и духчето Виктор ще спечелят детското въображение. Второ, илюстрациите са приятни и допълват чудесно текста, а твърдите корици гарантират, че книжката ще се запази дълго в семейната библиотека – най-малко 108 години. И трето, докато разгръщах страниците, наистина усетих аромата на розмарин!
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
