„Когато бях на три, майка ми ме караше да се аргументирам на всеки ‘Защо’ въпрос. За да ви приемам сериозно, моля, не ми давайте ‘Щото така’ отговори.“
Авторът на тази книга е мистерия. Жена е. Поне това знам. И от току-що прочетеното мога да я опиша така – красива, умна, най-вероятно брюнетка (не би й отивало да е руса), не пие, не пуши, самостоятелна и самоуверена, все още няма дете, не живее в България (може би е в Лондон или Ню Йорк), винаги с изряден маникюр, високи токчета и усмивка, която може да хапе. Тя не е порасналото момиче от провинцията, което се опитва да остроумничи. О неее! Тя е онази мадама в бара, на която й личи от вратата, че не можеш да я заговориш, без да имаш солиден брой мозъчни клетки в симпатичната си псевдомъжкарска (мишкарска) главица, които поне малко да наваксат нейния достоен интелектуален бекграунд.
Да повторя – авторът на тази книга е жена. От онези жени, които знаят какво искат, как да го постигнат и нямат време за губене с хора, които не отговарят нито на умствения им капацитет, нито на духовното им ниво. Аз харесвам такива жени, защото обикновено умеят да казват истината, дори от нея да боли. Подобни жени за повечето мъже са „висока топка“, като бутилка Moët & Chandon, когато в джоба си имат изтеглени последните 400 лв. от банкомата, но ще се правят на тежкари довечера в клуба, а утре ще ходят да вечерят при мама и тате и ще искат назаем кинти до следващата заплата. За съжаление е пълно с такива мъже – по света и особено в България; мъже, които смятат, че с пари можеш да купиш всяка жена, но най-вече да си спечелиш авторитет. Eden Flamingo знае как да се справи с подобен тип комплексари, защото понякога и словесен заряд е достатъчен.
Я, котенце! – си мисли мениджърчето.
Я, глупак, който си мисли ‘Я, котенце!’ – си мисля аз.
Eden Flamingo всъщност е блог, който незнайно защо съм пропуснала досега. Очевидно е доста популярен, защото има повече от 30 000 посещения на ден. Коя е жената зад остроумните и емоционални постове там, все още не знам. Но съм убедена, че написаното от нея в „Царица vs. пешки“ (изд. „Апостроф“) ще ви накара да се обнадеждите, че не всичко е мускули, посредствени татуировки, силикон и хиалуронова киселина (които в повечето пъти се явяват „импланти“ за поддържане на видимо липсващата мозъчна дейност/активност у някои хора и от двата пола). Eden Flamingo е различна, откровена, арогантна до болка – за нещата от живота и най-вече за мъжете.
Точно затова бих препоръчала „Царица vs. пешки“ на онзи определен тип мъже, които се мислят за много велики, но подобни типове едва ли ще разберат и вникнат в нещата, за които Eden Flamingo пише – с други думи, малко е късно да ги превъзпитаваме.
Виж, жените – о, тази книга ще се хареса на много жени! „Царица vs. пешки“ е като удар право в целта по време на дарц. Книга, която осмива, иронизира, поставя нещата и хората на правилното им място.
Много е важно да си амбициозен в този живот, гражданино. Само гледай, като си натрапваш амбициите нагоре по йерархията, хората да не виждат сламата в косата ти.
Eden Flamingo има мнение за всичко – за Люлин, за Кубрат Пулев, „за жените, които винаги си носят презервативи в чантата за всеки случай“, за „психологията на кръглата маса“ и за какво ли още не. Някъде по средата на книгата много ми се прииска да я вкарат в къщата на онова риалити предаване и да направи на бъз и коприва повечето елементи там.
С такива жени се чувствам от една порода, от една и съща страна на барикадата и съм спокойна, че съществуват. И без да я познавам, мисля, че с Eden Flamingo си приличаме в някои отношения – най-вече в това, че просто искаме да сме обичани заради това, което сме.
Истината е, че дълбоко зад тази маска, слагана от много дами, всъщност се крие една ранима жена, търсеща нежност и внимание, разбиране и любов; търсеща онзи мъж, който ще я приеме с всичките й остри ръбове и въпреки хапливия й език; онзи мъж, който ще поиска да си сърбат заедно шкембе чорба, дори да може да си позволи да я заведе в най-скъпия ресторант в града; онзи мъж, който ще каже: Ще ми е еднакво хубаво с теб и в Саса, и в Софийска баница.
Това, което най-много ми хареса в „Царица vs. пешки“, бяха онези по-дълги истории като „Сакото“ (което така и не мога да се сетя къде другаде съм чела) и „Съдбата на една пешка“ – в тях си личи истинският потенциал на Eden Flamingo и нямам търпение да го видя развит в някой роман. А дотогава мисля и аз да започна да следя блога, или поне Twitter акаунта й.
За финал ми се иска да цитирам Ремарк, чиито думи ми се струват много подходящи: „Харесва ми как си тръгват гордите и красиви жени, надменно и стремително, потропвайки с токчета и тръшкайки вратата. После могат да се свлекат от обратната й страна и горко да заплачат, но си тръгват забележително!“
Да, това е Eden Flamingo – Царицата, а за пешките в нейната история предлагам да научите сами. :)
