„Чакай, чакай, тази книга има правописни грешки на корицата, как е възможно?!“ – бях на щанда с намалени книги в книжарницата на Ректората, чувствах се все едно ровя в съкровищница и тогава погледът ми бе привлечен от странната корица на „Цветя за Алджърнън“. Като вманиачен привърженик на правилния правопис със слабост към пишещи машини, нямаше как да не се впечатля от точно тази корица с изписаните на нея думи „ШансАт нЪ един чУвек за ноФ живот.“
Въпреки малкия си джобен формат (не се заблуждавайте от него) „Цветя за Алджърнън“ на Даниел Кийс всъщност е изумително грандиозна книга. Историята се появява като разказ в периодичния печат през далечната 1960 г. и печели годишната награда „Хюго“ за най-добра новела. Скоро след това новелата прераства в телевизионна драма, след което в роман, а по-късно и в игрален филм.
„Цветя за Алджърнън“ излиза в превод от английски на Елика Рафи като част от серията „Познай себе си“ на издателство „Кибеа“. В своя роман Кийс ни разказва безпощадната история на един умствено изостанал човек и неговият стремеж към по-добър живот. Чарли Гордън е на 32 години и работи в пекарна. Чарли е одобрен за нов експеримент, който има за цел да му помогне да придобие изключителни интелектуални способности, да го направи гениален, или поне нормален според общоприетите представи.
Казъх на др Строс и перфесор Немур че не ме бива много в писането но той каза ченяма значние той каза аз трябва да пиша както си говоря и пиша сачинения в класа на гца Киниън в центъра на колежа бийкмън за въсрасни сисостанало расфитие където аз ходя да уча три пъти в седмицата в сфободното време.
Действието в „Цветя за Алджърнън“ се развива през погледа на главния герой, който пише работни отчети по време на експеримента. Именно този подход прави романа драматичен, силен и възхитителен, защото заедно с Чарли и читателят се учи да се изразява правилно, да пише правилно и да разгадава лабиринта по-бързо от една бяла мишка на име Алджърнън.
Емоциите, през които преминава Чарли, са умело описани от автора, така че да те сграбчат за гърлото със своята болезнена откровеност. Стремежът към знание е неутолим на всеки от нас, но какво става, когато просто нямаме умствения потенциал да бъдем гениални? Какво става, когато вместо похвали, получаваме подигравки цял живот? За късмет на Чарли, шансът му за по-добър живот изглежда напълно реален. Трябва само да премине успешно експеримента.
Не ми се иска да разкривам как всъщност завършва този медицински опит, защото силно вярвам, че това е книга, която трябва да бъде прочетена и осмислена от всеки – сам, по отделно, в тишина. Различен, всепоглъщащ, разтърсващ роман за нуждата от приятелство, любов и малко признание. Обичам такива книги, които те карат да се чувстваш благодарен и признателен. Да бъдеш умен в крайна сметка не е най-важното нещо на света. Има далеч по-ценни неща, но за да си дадеш сметка за тях, ти трябва сърце. Като това на Чарли – огромно…
