В самия център на Лвов има библиотека, която на пръв поглед изглежда съвсем обикновена. Но когато отвориш вратата, попадаш в нещо като мравуняк – мравуняк от хора, всеки от които е зает с нещо. Някои носят кутии, други плетат маскировъчни мрежи за украинските военни. Постоянно идват нови и нови хора, които питат с какво биха могли да помогнат, разказва Дойче Веле.
Идват хора и от други украински градове
Виктория е попаднала в интернет на информацията за доброволческия пункт. „Пристигнах от Одеса. Синът ми живее в Лвов и след руската инвазия ми звънна и ми каза да дойда. Пристигнах, за да помогна някак. Как иначе бих могла да гледам после хората в очите?“, казва жената.
Тя същевременно е разстроена от това, че не може да помогне на родния си град Одеса. „Знам, че в Одеса има много активно доброволческо движение. И там плетат мрежи, раздават храна, приготвят коктейли „Молотов“ и противотанкови заграждения. „Одеса е град на свободните хора.“
20-годишната Елвира също е дошла в библиотеката, след като се информирала къде има нужда от помощ. „Днес дойдохме тук. Аз съм от Мариупол, но от 2014-а година живея в Лвов. Като доплетем маскировъчната мрежа, ще отидем да купуваме памперси и хранителни продукти за децата от интерната, които са докарани в Лвов“, разказва тя.
В плетенето участва и Ина от Лвов, която е дошла с децата си. „Просто не мога да си седя вкъщи – трябва да се прави нещо. Хора загиват, затова не е редно да се седи вкъщи пред телевизора“, отбелязва тя.
Светлана, която е пристигнала от Херсон, също не иска да стои без работа. „Пътувахме насам, за да прехвърлим детето през границата, след което планирахме да се върнем. Но сега там всичко е под обсада, затова плетем мрежи и се опитваме да организираме доставката на лекарства за Херсон. Гледам какво става и не се уморявам да повтарям, че украинците са изключителни хора“, посочва тя.
Маскировъчни мрежи и коктейли „Молотов“
Доброволческият пункт в библиотеката работи без прекъсване и без почивни дни, обяснява директорката на библиотеката Татяна Пилипец. „Преди инвазията на Русия тук беше щабът на източноукраинския фестивал Калмиус, който се организираше заедно с активисти от Донецк и Луганск. Но сега щабът е превърнат в пункт на съпротивата. Идват не по-малко от 1500 души дневно. Плетем маскировъчни мрежи и събираме медикаменти, които изпращаме на нашите военни“, обяснява тя. Освен това в библиотеката има възможност за временно настаняване на бежанци, а и се събират бутилки за коктейли „Молотов“.
Александър от Лвов разказва, че идеята му дошла още в първия ден на войната, след като в интернет прочел как със запалителна смес може да се извади от строя бронирана техника. „За цивилните хора това е най-ефективният начин да спрат бронираните машини без оръжие“, казва той. По думите на Александър, проблеми с осигуряването на суровини няма. „Хората носят бутилките от къщи, бензина купуват, а маслото е от автосервизите, където има достатъчно отработени количества.“
Хуманитарен щаб помага на бежанците и военните
Лвовският дворец на изкуствата пък е превърнат в хуманитарен щаб. В него ежедневно работят над 100 доброволци, които имат различни задачи, обяснява ръководителят на щаба Юрий Визняк.
„Щабът ни заработи буквално няколко часа след нахлуването на руските войски. В първия ден предавахме акумулатори на военните части, но сега се занимаваме със събирането на дрехи, матраци, постелки, храна, памперси, медикаменти, подготвяме пакети със суха храна. Всичко това е предназначено за военните и за бежанците. Събираме необходимото със съдействието на хиляди доброволци“, допълва Юрий.
