Май така се казваше в онази реклама? „Забавна, цветна, вкусна“… Не съм убедена, но няма и значение. Защото това си е най-най-точното определение за „Образцов дом“ на Ваня Щерева. Просто четеш и се забавляваш, плачеш, когато героините са тъжни, боли те, когато мъжете ги изоставят.
Не знам защо числото 3 е толкова магично в женското приятелство. Като част от една подобна света троица, ще кажа, че историите са повече от реални. НО не само това очарова. Грабва те също и езикът – все пак Ваня Щерева е започнала с писане на песни. И толкова много непринуденост. Просто е толкова истинско, че почти успях да жертвам сесията за малко от глътките живот на тази книжка. О, да. Не започвайте „Образцов дом“, ако имате безмерно много работа. Тя е от онези книги на които уж ще прочетеш само 2 странички, докато дойде време за среща, а когато се отърсиш, е 2 през ноща и по телевизията повтарят сапунката от сутринта.
Някой май беше определил романа като чиклит. Аз съм доста по-съгласна в авторката, че то си е като джем сешън. Но на хартия. И затова е даже по-сладък. Много е мило, че във второто и третото издание на книгата има историята след издаване на книгата. Един вид, ако не ти е стигнал лудият им свят, ти дават възможност за кратко повторно гмуркане.
Лудост. По Ваня Щерева. Не се учудвайте.
И ако някой момче чете коментара ми и си мисли, че няма да му хареса – просто се замисли колко пъти си искал да разбереш „Какво мислят жените“. Тази книга ще ти даде възможност да си новият Ричърд Гиър! А разбереш ли ни нас – малките и сладките – със сигурност ще ни заобичаш даже още повече.
Целувки и до нови срещи в образцовите домове.
