„Докато на този свят съществуват самотни хора, ще съществуват и книгите“, сподели румънският писател и политик Варужан Восганян по време на столичната премиера на последния си преведен у нас роман „Децата на войната“. Изтъкнатият автор гостува в България, за да се включи в проекта „Мислещата литература: преплитане на факт и фикция в съвременната европейска проза“, организиран от издателство „Парадокс“ и съфинансиран от програма „Творческа Европа“. Събитието се проведе в петък вечер в „Литературен клуб „Перото“ с водещ журналистът Цветан Цветанов и превод, осигурен от Ванина Божикова. Официален гост беше посланикът на Армения Н. Пр. Армен Саргасян.
Восганян се изяви като изключително сладкодумен и сърдечен оратор. Той с удоволствие представи размислите си за литературата, историята, комунизма, собствената си политическа кариера и куп други разнообразни теми, засегнати в творчеството му, пред запленената родна публика. Авторът призна, че в „Децата на войната“ са описани негови лични преживявания, например престоят му в килиите на „Секуритате“, но се е стремял да не застава на ничия страна:
Изкуството никога не бива да поставя заключения. В момента, в който се намесиш, то се превръща в памфлет, политическа реч, но не и изкуство. Единственият, който може да го съди, е неговият приемник. Ти, като писател, само свидетелстваш.
Восганян отдели особено внимание и на арменските си корени. Именно на съдбата на този изстрадал народ с дълга и богата история е посветен друг негов роман – „Прошепната книга“.
Ние сме най-лутащият се, най-скитащият се, но същевременно най-обединеният народ на този свят.
Публиката слушаше с голям интерес разказите на писателя от времето на комунизма. Восганян разкри, че промените в Румъния са настъпили точно тогава, когато хората са свикнали напълно със системата и са приели, че тя никога няма да се промени. Писателят допълни:
Холокостът и арменският геноцид са обща травма съответно за евреите и за арменците. Когото и да попиташ на този свят за тези две събития, ще ти говори по един и същи начин за тях. Но, скъпи мои, комунизмът не е обща травма за българския и румънския народ, тъй като той има своите възползващи се и своите губещи. Има своите палачи и жертви. Нещо повече, след 1989 г. понякога жертвите са били осъждани несправедливо, а палачите са се прокрадвали между жертвите.
Според Восганян неговото поколение е най-късметлийското в световната история, защото никое друго преди това не е прекосявало границата между два века, между две хилядолетия и два съвсем различни обществено-политически строя, нито пък е получавало „дара на шестото чувство“.
Целият ни живот преминаваше между стени, било то физически или въображаеми, но ние се научихме да гледаме през тях и да виждаме един прекрасен, светъл свят. Колкото по-дебела и висока беше стената, толкова по-красив ставаше светът, който провиждахме отвъд нея. Всеки си имаше своето парченце стена, зад което криеше своето парченце идеал. Но, когато срутихме с ярост всички тези стени, не намерихме този прекрасен, светъл свят, колкото и да го търсихме сред руините. Моето поколение е поколението на изгубените илюзии.
Восганян не пропусна да предупреди колко е важно днешните родители да учат децата си каква е истинската цена на свободата, за да не бъдат те толкова уязвими срещу различните фанатизиращи, контролиращи и уеднаквяващи форми на заплаха в съвремието. Восганян настоя, че книгите винаги са били и ще бъдат най-доброто оръжие в тази борба.
Проследете цялата вълнуваща среща с Варужан Восганян тук:
Снимка на публикацията: Литературен клуб „Перото“
