„– Не знам, господине, но като ме питате си мисля така: човек, като се качи на влака, знае къде ще слезе, нали? Така и като се роди, пътува, пътува, ама си знае гарите… Кое е за него и кое не. В себе си го знае…“
„Виенски апартамент“ от Радостина Ангелова е небезизвестно заглавие за повечето четящи в България, особено за онези, които винаги удостояват с внимание българския принос в литературата. Ангелова е сред авторките, които неуморно очароват почитателите си, а точно този неин роман се радва и на номинации за наградата „Елиас Канети“ и „Наградата на София“.
Книгата е издадена за първи път през 2012 г. от „Жанет 45“. От тогава до сега „Виенски апартамент“ е сред най-препоръчваните и обсъждани български романи в читателските среди. Никак не е преувеличено да кажа, че търсенето му много отдавна бе задминало предлагането. Бройките от първото издание са изчерпани поне от две години. Или поне аз толкова време не успявах да го намеря, а опитах всичко – физически и онлайн книжарници, панаири, фейсбук групи и сайтове за продажба на стари книги. Никой не се разделя с това книжно богатство. Факт, който още повече ме настървяваше не просто да искам да го прочета, но и да го имам в колекцията си.
Съвсем друг е въпросът, дали седемте изхода ѝ харесват… Но те съществуват. И който и от тях да избере, ще загуби всички възможности на останалите шест. А за това, че няма да преживее и негативните им страни, няма да се замисли никога. Човек свята, че като е направил избора си, е загубил нещо хубаво. Не се замисля, че е загубил и проблеми…Остава му само неудовлетворението, че ако бе взел не това, а друго решение, нещата биха били по-добре.
Странно нещо е човешкото неудовлетворение…
През 2017 и 2018 г. под логото на „Софтпрес“ излязоха последните творби на Радостина Ангелова – „Афиши в огледалото“ и „Бал в Мулен Руж“. За мое най-голямо щастие, в началото на 2019 г. преиздадоха и „Виенски апартамент“! Всеки от тези романи е накипрен със стилни и много красиви корици, дело на художника Радослав Донев.
Миналата година, когато дори не съм предполагала, че една от най-добрите книги на авторката ще се прероди и водена от изгарящото желание да знам за какво точно става въпрос, отидох на спектакъла „Цъфнали очи“, създаден по текстове от нея. Насладих се на пиесата, безспорен факт, но нито частичка от сюжета не се разкри пред мен. Оказа се, че в театъра са влезли само приказките, вместени между главите в романа. Днес някои от тези почти магични разкази са ми любими, но те са съвсем отделна част от историята и живеят собствен живот.
Радостина А. Ангелова (снимка: Невена Рикова)
Бианка е самотна майка (продължавам да недоумявам защо главната героиня, която е българка, е кръстена така – лично за мен името ѝ се оказа единствен дразнещ елемент от цялото), поставена пред нелек избор. Тя трябва да реши дали да остане да живее и работи в България, където ще бъде близо до майка си и ще може да разчита на нея за отглеждането на малкия си син, или да замине с него за Виена – града, който ѝ предлага сериозно кариерно развитие и много по-добър живот.
За да разреши тази своя дилема, Бианка решава да прекара една седмица сама в центъра на изкуството и мечтите, за да прецени на място как би се чувствала там и как би ѝ понесло да е далече от родината. Има ли обаче още една съществена – с мъжко лице – причина да реши да се премести? Дали във Виена Бианка ще намери своите отговори? Ще открие ли лекарство за женската си самота? Там ли е забравата за болката ѝ, ще изживее ли любовта?
Изненадващо е колко много неща могат да се случат на сама жена за една седмица в град като този. Вечна тайна ще остане какво крие женското сърце, какво му дава сили да избира да бие до края, какво го кара да си тръгва, да се връща, да обича отново?
– Когато правиш нещо – отговаряше Хамид – резултатът не може да е нищо! Резултатът е винаги нещо, дори очите ти още да са слепи за него. Но един ден ще го видиш. А нещото винаги е по-добре от нищото…
Трудно ми е да опиша колко многопластов е всъщност „Виенски апартамент“. Това не е просто роман, а по-скоро всемирно женско море от емоции, болки, сълзи, любови, щастие, отговорности и приключения, с вълните на което авторовият талант ни облива, докато блажено си лежим на дивана.
Прочетете още ревютата ни за „Виенски апартамент“ от Стела и Габи, както и за романите „Бал в Мулен Руж“, „Афиши в огледалото“, „Обратната страна“, „Не сме тукашни“ и „Имаго“. Пътеводителя ни в света на „Имаго“ можете да разгледате тук, а за читателските навици на самата Радост Ангелова ще научите повече тук.
Можете да вземете тази книга от Ozone.bg.
