„Visual Cut Bulgaria“ е едно много добро изследване на българския визуален дизайн през последните 20 и повече години. Не пълно, но наистина много добро изследване. Андреан Нешев ни кани в 23 работни пространства на 25-ма души, оставили своя отпечатък в начина, по който аз и вие виждаме България. Много по-дълбоки отпечатъци, отколкото можете да си представите, вярвайте ми!
Вътре можете да научите много за това как се е развил дизайнът в България през последните години от хората, които стоят начело на визуалната революция у нас. Просто влизате съвсем навътре в идеите им, четейки техните думи през какво са преминали, какво ги е вдъхновявало, как биха променили дизайна у нас, ако можеха. Най-вече имена като Борис Ангелушев и Стефан Кънчев (който е известен по целия свят и е автор на много от логата, които виждате покрай себе си навсякъде в България – Петрол, НДК, СБХ, Балканкар, запазения знак на уникалните чорапи „Фазан“ и дори старото лого на БНТ, чиято основа и до днес е запазена), но и представителите на по-новото поколение – Велина Мавродинова от студио „Ентусиаст“, авторката на култови корици на списание „Егоист“ Мариета Ценова, любимият ми визуален артист Райчо Станев и доста други.
Ако си търсите кой да ви направи корпоративната идентичност или просто лого за нов проект, в тази книга, каталог, енциклопедия или албум – както искате го наречете, със сигурност тук ще намерите хора, които да са ви полезни. Просто защото вътре са показани не само със своите проекти, но и с интервюта и информация за контакт, някои от най-добрите дизайнери в България през последните години.
Интересното за книгата и самия й формат: тъй като чисто експериментално 23-те печатни коли са размесени във всяко едно издание, на практика „Visual Cut Bulgaria“ може да бъде открита с 23 различни корици. Интервютата на Анди са изненадващо добре насочени с точни въпроси, чийто отговори и аз бих искал да чуя. Като например този за кирилицата (която се оказва, че хората не харесват, защото няма достатъчно шрифтове), за това как София да бъде обновена визуално и за любимите букви на дизайнерите.
Може би едно от най-ценните неща в книгата е колата, която се падна последна в моя екземпляр – истинската история на родния дизайн през ХХ век – разработката на Виолета Василчина „Художникът и индустрията“. Прочетете го и наистина ще си дадете сметка защо дизайнът у нас е точно такъв.
