Както подсказва заглавието, „Времето на жените без часовник“ (изд. „Хермес“) от Мамен Санчес е един изключително женски роман. Не, не защото ще се хареса единствено на жени или го препоръчвам само на тях, а защото е изпълнен с впечатляващи и запомнящи се женски образи. Силни, ексцентрични, чувствителни, бохеми – всяка от тях допринася към многопластовата история. Безспорно най-интересна обаче е главната героиня – мистериозната Естела Валиенте.
В малък испански град израстват неразделните приятели Естела Валиенте и Тони Сиенфуегос. Делят ги едва две къщи, но и двамата споделят будно въображение и страст към писането. Детската им игра се състои в това да записват страшни истории и после да ги горят, само за да напишат нещо ново на следващия ден.
Години по-късно, през 70-те, Естела Валиенте публикува дебютния си роман, без да подозира, че животът й ще се преобърне изцяло. Книгата й се превръща в любимото четиво на испанските феминистки и впоследствие бива забранявана – издаването и четеното й се превръщат в тайна, а всяко намерено копие се изгаря, този път не на игра. Естела и издателката й са задържани и изпратени в женски затвор. Как го напускат? Защо приятелството на Естела и Тони, междувременно също превърнал се в популярен писател, се пропуква? Какво се случва с нея и защо не издава нито една нова книга? Никой не знае, а Естела отказва да даде обяснение.
Наближават обаче петдесет години от публикуването на скандалния роман, донесъл първата Нобелова награда за литература на жена от Испания. През изминалия половин век, фигурата на Естела е обвита в мистерия – тя не дава интервюта, не публикува нищо ново, не присъства на награждаването си, не е одобрила и нито една от биографиите, написани за нея. Авторката се е оттеглила от светския живот и се е завърнала в старата семейна къща, където за нея се грижи сестра й Алисия. Младата и амбициозна журналистка Мая обаче е решена да разкрие на света коя е Естела и да напише първата одобрена биография на писателката. За целта тя наема изоставена къща до дома на сестрите Валиенте и е готова на всичко да се сближи с двете старици, да спечели доверието и приятелството им, които да й донесат мечтания успех.
Задачата на Мая обаче се оказва трудна – въпреки че Алисия и мила и добродушна, Естела е недоверчива, крайно ексцентрична и решена да опази тайните си с всички сили. За да се сприятели с Естела, Мая я увещава да работят заедно по случая на известна убийца, живяла в същото градче. Всяко ново разкритие обаче заплита допълнително сюжета. Стари тайни, заровени преди години, започват да излизат наяве. Неочаквани лица от миналото се появяват наново. А и Мая не е единствената, която иска да изкопчи истината от Естела…
„Времето на жените без часовник“ ме изненада приятно и надмина очакванията ми. Мислех, че съм разгадала развръзката и нищо няма да ме учуди, но всъщност романът ми донесе редица обрати. Образът на Естела е особено впечатляващ. Тя никога не е искала да бъде водачка на революционно движение или любима фигура на феминизма. Просто е изпитвала нужда да пише с маниакалното чувство на твореца, изпод чието перо думите сякаш излизат сами. Изведнъж обаче писателката се оказва в центъра на скандал, за който не е готова и с който не знае как да се справи. Развитието й от млада жена до ексцентричната, но все така чувствителна старица, е чудесно представено от Санчес. Образите на Тони, Алисия и приятелките на Естела са не по-малко интригуващи.
Нещо повече, историята й е толкова реалистична, че неведнъж се зачудих дали романът е базиран на реални исторически лица (не, не открих потвърждение за съмненията си). Въпреки това политическите настроения на времето са майсторски уловени. Борбата за свобода на словото, поставяне на цензура върху литературата, забраната за публикуване на конкретни книги и арестуване на писатели и книгоиздатели са реалност при всяка диктатура. В романа те са разгледани по много елегантен начин – без да са тежки и трудни и за четене, но същевременно не оставят читателя безразличен.
Ако имам някакви разочарования, те може би са свързани с образа на Мая – твърде бледа фигура, която не претърпява особено развитие – и няколко странни момента, които обаче не мога да коментирам, без да издам твърде много от сюжета (ключова дума – горчица!?).
„Времето на жените без часовник“ е вълнуваща книга, съчетаваща характеристики както на романтичен, така и на приключенски и криминален роман. Същевременно Мамен Санчес акцентира и върху по-сериозни политически теми. Чете се бързо (трябва да отбележа, че за това спомага и отличният превод на Иванела Самуилова), а изненадващите обрати поддържаха интереса ми до последната страница.
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
