fb
Книги и киноСпециални

18 книги и поредици, които плачат да бъдат екранизирани

10 мин.

Напоследък ни се струва, че всичко, което се появява в книжарницата, рано или късно дефилира по екраните. През изминалата Седмица на литературата и телевизията приведохме немалко доказателства, като ви предложихме куп материали за сериали и пълнометражни филми по книги. Сега обаче е време екипът ни да помечтае за онези любими романи и поредици, чиито права още не са закупени, но се надяваме рано или късно да се сдобият с хитови адаптации.

 

Ася Ангелова

„Първият закон“ (изд. „Colibri“) от Джо Абъркромби – авторът изгражда този фентъзи свят по изключителен начин, а героите са толкова интересни и любопитни, че ще бъде грехота, ако не се направи сериал по трилогията. Според мен публиката има нужда от нови приключения в неизследвани земи, а Абъркромби може да предостави точно това.

 

 

 

IstorikatБела Чолакова

„Историкът“ (изд. „Ciela“) от Елизабет Костова – от години чакам да екранизират „Историкът“ на Елизабет Костова. Правата бяха купени от Sony още през 2005 г. и дори официално се говореше, че ще има лента през 2010 г., но така и не се стигна до снимки. Интересното е, че през 2014 г. излезе филм със същото заглавие – The Historian, но не е адаптация на романа. Дали студията са се отказали категорично от такъв проект, или все още има надежди, остава неясно.

„Дългата разходка“ (изд. „Бард“) от Стивън Кинг – вълнува ме въпросът защо никога не е правен филм по нея. Вярно, че сюжетът й е труден за предаване на лента, но за мен това е една от най-емблематичните книги на Краля. В IMDB са цитирани два текущи проекта с такова заглавие – един телевизионен и един пълнометражен, но няма информация дали наистина става дума за Кинг. Освен това си мисля, че ако се стигне до заснемане на филм по тази култова творба, ще се вдигне достатъчно шум. Дано един ден проектът бъде поет от много талантлив сценарист и режисьор, защото ще е жалко да бъде похабена подобна история.

 

The Raven Boys Maggie StiefvaterГабриела Кожухарова

The Raven Cycle от Маги Стийвотър – за тази тетралогия се разкъсвам между „прекалено е особена, невъзможно е да се адаптира за какъвто и да било екран“ и „готова съм да направя жертвоприношение, само и само Netflix да закупят правата“. Гарвановият цикъл е сред най-добрите истории, които прочетох миналата година – толкова омайваща, че почти две седмици след това не можех да подхвана друга книга. Атмосферата на изпълнената с мрак, приятелство, гадатели и спящи крале Хенриета ме беше обсебила. Вярвам, че ако се направи с много любов и точен каст, сериалът по тази магическа и многопластова поредица може да окаже също толкова силно въздействие, колкото и първоизточникът си. Оригиналните идеи не са изпускане. (Да, умишлено не съм сложила корицата на злополучното българско издание, което безспорно провали шансовете ни да прочетем всички романи на български.)

 

Диана Василева

„Денонощната книжарница на мистър Пенумбра“ (изд. „Ciela“) от Робин Слоун – когато си мисля за книги, които могат да бъдат екранизирани, винаги се сещам за тази. Макар и неголяма като обем, тя има невероятен потенциал за малкия екран. Намесени са нови технологии, интересни герои и… книжарница. Атмосферата е леко мрачна, а сюжетът не е твърде сложен, че да бъде неразбираем за зрителя или неподатлив на адаптиране. Достатъчно загадъчен и плътен е, за да запали интереса, а и чисто визуално романът на Слоун би могъл да се превърне в един от най-интригуващите сериали.

„Малазанска книга на мъртвите“ (изд. „Бард“) от Стивън Ериксън – смятам, че изпипаната адаптация на тази сага би могла да завърти главата на всички зрители, докато „Игра на тронове“ пуши нервно в ъгъла. Ериксън е невероятен създател на светове и адски добър писател, а „Малазан“ е толкова мащабен, че има материал за сериали, филми, игри и какво ли още не. Фентъзи свят с много герои, с много култури, с много история, митология и прекрасна „висша“ магия… Срещу думата „епично“ в тълковния речник трябва да има препратка към тази поредица. А най-големият й плюс е, че е завършена.

„Влад Талтош“ (изд. „Бард“) от Стивън Бруст – още една фентъзи поредица, която би могла да бъде екранизирана без никакъв проблем. Лека, хумористична, с доста криминални елементи и лек спомен за Роджър Зелазни в стилово отношение. „Влад Талтош“ ще завладее всеки зрител с многопластовите си персонажи и завъртяната история. Също така сюжетът й предполага епични моменти, добри батални сцени и интригуваща история. За съжаление, поредицата още не е завършена, но романите от предисторията сами по себе си предлагат достатъчен материал.

Димитър Аврамов

„Мравките“ (изд. „Colibri“) от Бернар Вербер – трилогията би била предизвикателство за всеки филмов екип, дори и при наличието на съвременните технически възможности. Съчетанието между зрелище, достъпно поднесени научни факти и революционни идеи обаче би трябвало да е неустоимо за продуцентските компании. Виждам екранизацията като потенциален хит, който, ако попадне в правилните ръце, може да достигне даже мащабите на „Аватар“.

 

 

Мартина Ламбова

„Далечна светлина“ (изд. „Еднорог“) от Софи Лафуна – бих искала да видя романа на екран, защото смятам, че историята на малкия Джими Флик трябва да влезе във всеки дом, да е позната за всички. В днешно време децата като него са много и имат право да бъдат обичани и разбирани не по-малко от другите. Ако потенциалният филм следва точно сюжета на книгата, би направил крачка напред към осъзнаването на един объркан свят.

 

 

Милена Трендафилова

Chervenoto piano Dzhosh Malerman„Червеното пиано“ (изд. „Deja Book“) от Джош Малерман – има нещо привличащо и пристрастяващо в историите на Малерман, което те стиска за гърлото от началото до края. По бестселъра му „Кутия за птици“ вече се снима филм със Сандра Бълок в главната роля. Вярвам, че „Червеното пиано“ притежава същия огромен потенциал да се превърне в една различна адаптация, която буди интерес и остава дълго в съзнанието, особено на фона на все по-скучноватите и заливащи ни героични ленти с комиксови герои. Ако зрителите са харесали адаптацията на подобна клиширана криминална история като „Снежният човек“, то „Червеното пиано“ има много какво повече да предложи!

„Трескав блян“ (изд. „Ciela“) от Дж. Р. Р. Мартин – едва ли някога историите за вампири  ще доскучаят на жадните за кръв зрители. Ето защо смятам, че филм по този роман на Мартин би разбил боксофис класациите, макар историята да не е нищо нечувано. Би ми било интересно дори да гледам минисериал по нея, все пак самото име на автора вече гарантира сигурен интерес.

„Невидимият пазител“, „Зовът на костите“, „Дар за бурята“ (изд. „Colibri“) от Долорес Редондо – със сигурност тук има предпоставки за добър криминален сериал, който ще привлече стотици хиляди зрители със своята мистика и заплетените събития. Пък и е крайно време да имаме подобна адаптация, в която главната героиня е жена, а не някой като Хорейшио.

Granicata - Roburt Makkamun„Границата“ (изд. „Ciela“) от Робърт МакКамън – едва ли съществува по-идеален за филмиране фантастичен роман от този на МакКамън. Макар и с леко тривиален сюжет, подобна адаптация ще трупа милиони приходи, защото постапокалиптичните истории сякаш никога не омръзват на зрителя, особено когато са замесени САЩ и Зона 51.

„Гробището на забравените книги“ (изд. „Изток-Запад“) от Карлос Руис Сафон – дали защото самият автор не иска книгите му да бъдат екранизирани, или може би защото това е една от най-любимите поредици на куп читатели, но вярвам, че адаптацията на тези романи би възбудила интереса на много млади хора да посегнат към книгите. Какво по-хубаво от това да накараш юношите да четат?

 

Преслава Колева

„Колелото на времето“ (изд. „Бард“) от Робърт Джордан – през годините имаше заявки за бъдеща екранизация на поредицата, но към момента все още нищо не е реализирано. „Колелото на времето“ е една от най-епичните фентъзи саги, създавани някога, с богат и добре изграден свят, в който е настъпило време за последната битка между доброто и злото. В тази вселена бродят смели и силни жени, могъщи мъже, воини, крале и кралици, крадци и чудаци, които се борят, обичат, създават нови приятелства и изграждат един чуден и прекрасен свят, в който не можеш да не се влюбиш!

 

beli-zubiСтефани Калчева

„Бели зъби“ (изд. „Жанет 45“) от Зейди Смит – роман, който задължително трябва да се пресътвори на големия екран, макар това да е трудна задача. Книгата е наситена с всякакви емоции и поуки, с ролята на миналото в настоящето и опитите ни за сполучливо бъдеще. Героите на Смит са много щури, разнолики, забавни, вглъбени и меланхолични, но най-важното е, че не са скучни. Техните светове са чудати на хартия, а екранизирани била били дори още по-причудлива.

 

Baba Yaga snesla yaice Dubravka UgreshichПетрана Петрова

„Баба Яга снесла яйце“ (изд. „Панорама“) от Дубравка Угрешич – романът е част от международния проект „Митове“. Оформен е в три части, всяка от които проследява фигурата на жената-вещица в схемите на колективното несъзнателно. Екранизацията ще визуализира темите за борбата със старостта, подмладяващите процедури и пластичната хирургия и понасянето на смъртта през феминистична гледна точка. Книгата има потенциала за използване на иронията и забавното преплитане на фолклор и политическо по балкански вкус. Представям си я най-вече филмирана от европейски режисьор.

 

macantini-prelestЦветомира Дукова

„Прелест“ (изд. „Colibri“) от Маргарет Мацантини – творческото сътрудничеството между Маргарет Мацантини и съпруга й, режисьора Серджо Кастелито, с годините се превръща в красива модерна приказка с вълшебни резултати. Всяка книга на Мацантини, която е претворена на лента от Кастелито, сякаш е обречена да бъде шедьовър и в литературно, и в кинематографско отношение. Ето защо нямам търпение да изгледам екранизацията на „Прелест“ – последният роман на италианската писателка, преведен на български, и най-хубавият, който четох през 2017 г.

 

Ако искате да разберете кои заглавия със сигурност ще бъдат екранизирани, прочетете статиите ни за сериалите и филмите по книги, които ще гледаме през 2018 г.

Изображение на публикацията: Reading Horizons

[ + ]