В „Авемпарта” (MBG Books) Майкъл Дж. Съливан повишава напрежението и разкрива повече от света на Елан, миналото му и бъдещата му съдба. Научаваме и повече за Есрахаддон, в чийто схеми отново попадат Ройс и Ейдриън. Този път машинациите на магьосника ще отведат двамата герои при древната кула на елфите, Авемпарта. Нейните загадки ще бъдат оставени на уменията на Ройс, а защитата от древно чудовище ще се падне на Ейдриън.
В типичния за Съливан стил, действието тече бързо и неусетно. И отново имаме завръзка и развръзка, с един удовлетворителен край. В тази книга научаваме и повече за елфите. Тук особенa оригиналност нямаше, доста от нещата ми напомняха за Толкиновите елфи, но пък и не очаквах нещо по-различно. Единствената разлика е, че оцелелите елфи и по-точно мелезите от връзката между елф и човек бяха тотално остракизирани, а някъде дори поробени. Чистокръвните елфи бяха изтикани в непристъпни земи и никой не беше виждал такива от стотици години.
Имаше завръщане на стари познайници от „Конспирация за короната”, както и нови герои, и всички те ще изиграят своята роля в по-нататъшното развитие на историята. Но акцентът си остава върху Ройс и Ейдриън.
Много добро продължение на поредицата „Откровенията на Ририя”, което препоръчвам горещо.
Прочетете още ревютата на Преслава за поредицата „Хрониките на Ририя“ – „Короносната кула“ и „Розата и бодилът“, както и „Конспирация за короната”, първа книга от „Откровенията на Ририя“
