Колкото и да обичам любовни романи и неимоверно да се дразня на критиците им, припознавам конвейрния принцип, на който се пишат. Напоследък оставам все по-разочарована и смъртно отегчена от чисто новите попълнения на пазара. Или стилът е много куц, или героите са крайно антипатични, или кръвната ми захар стига космически нива от прекалената сладникавост и липсата на напрежение. Възможно е и да съм твърде привързана към паранормалната романтика и в резултат реалистичните сюжети с персонажи, които не са безсмъртни чудовища, да не ми понасят. Следователно не подходих и към „Без милост“ (изд. „Ибис“) с най-завишените очаквания, когато пътищата ни случайно се пресякоха още преди да е излязла на български.
Толкова по-добре за мен, защото книгата всъщност ме изненада изключително приятно. Без да преувеличавам, но това май е най-удовлетворяващият съвременен любовен роман, който съм чела в последно време.
Братята Дрю, Райли, Бран и сестра им Мия са единствените оцелели членове на семейство Лолес. Преди двайсет години родителите им са убити при подозрителни обстоятелства, а децата им едва не загиват в последвалото опожаряване на дома им. Властите хвърлят вината за трагедията върху бащата, но четиримата добре знаят, че някой го е натопил, затова се заклеват да посветят живота си на отмъщението. След тежко детство, прекарано по сиропиталища и приемни семейства, съзрелите членове на фамилията са подготвили всяка стъпка към наказването на истинските виновници.
Първата офанзива е поверена на адвоката Райли, който трябва да подкопае огромна сделка на компютърната компания „Страткаст“. По план Райли трябва да съблазни наследницата на компанията Ели Стратън, която го наема със задачата да съдейства по ключова сделка за прехвърляне на акции. Макар първоначално да е напълно отдаден на мисията си, Райли започва да се изпълва с възхищение към благородството и добротата на Ели, а тя, на свой ред, намира у Райли опората, липсвала й досега в интимния й живот и отношенията с близките й. Двамата стават любовници, като, разбира се, отношенията им са обречени да ексалират.
От този момент нататък в сюжета се разгръща широка мрежа от фирмени интриги, манипулации на стоковата борса, правни трикове, корпоративен шпионаж и какво ли още не. Сложността, която книгата достига в разнищването на заплетените бизнес врътки, леко ме смая – определено не очаквах да послужи като толкова сполучилив фон на драматична любовна история.
„Без милост“ определено притежава нюанси на трилър и добрата комбинация с характеристиките на романтичната проза е най-голямото му предимство в моите очи. Има надвиснала опасност, има напрежение, има неразкрита мистерия и на техния фон връзката между двамата главни герои – смислени и добре развити не само като двойка, но и като самостоятелни персонажи – изглежда по-значима и заслужаваща внимание. Обикновено в този тип четива всичко се върти около секса и макар че Лекси Блейк в никакъв случай не пропуска да поднесе няколко много добре изпипани горещи сцени, те са като десерта, придружаващ цяла плеяда от засищащи блюда.
Мотивите за отмъщението, доверието, предателството и лоялността към семейството в конфликт с предаността към човека, когото обичаш, са поднесени смислено и даже успяват да те потопят в размисъл, без изобщо да отнемат от четивността и разтоварващия фактор. Това не означава, че романът е на висотите на някоя семейна сага, но определено го оттласква далеч от дъното на най-плоските любовни истории, придавайки му освежаваща дълбочина.
Останах впечатлена и от финала – беше забавен, изненадващ и направи на пух и прах опасенията ми, че в следващите книги от трилогията Лекси Блейк мързеливо ще следва една и съща формула. Харизматичният Бран рязко зачерква сложния план за съблазняване на служители и инфилтриране в медийната империя на следващата немезида на семейство Лолес с характерен за героя му размах, който ме разсмя от сърце.
Май единственият наистина съществен минус на романа е, че е доста трудно да повярваш как семейство Лолес са разработили и посветили цялото си съществуване на този извънредно сложен план за отмъщение, включващ основаването на огромни корпорации, деликатни финансови манипулации и известна доза ясновидство. Наясно съм, че дълбокият реализъм не е водеща черта на романтичната проза, но все пак на някои по-придирчиви читатели сюжетът може да им се стори направо смехотворен.
Иначе с Лекси Блейк се разделихме с кажи-речи изцяло положителни чувства. Последният й силен коз е, че мъдро е избрала най-безопасния герой за запознаване с трилогията и първа среща със семейство Лолес – Райли е привлекателен, но напълно стандартен мъжки образ от любовен роман. Двамата му братя са с по-противоречиви характери и потискат сериозни психологически травми, така че любопитството към продълженията определено е налице и смятам, че много читатели ще бъдат изкушени да продължат нататък, дори и да не останат чак толкова очаровани от „Без милост“.
