След прекрасно тъжния роман „Ужасно силно и адски близо“, спечелил много сърца и награди, и смразяващото проучване на произхода на храната на съвременния човек в „Да ядеш животни“ Джонатан Сафран Фоер представя може би най-мащабната си като тематичен обхват и образи книга – „Ето ме“ (изд. „Лист“).
В нея той прави вертикален разрез на разпада на едно семейство и изследва процесите, които го задвижват, генетично заложеното, което го предопределя, и жертвите – преки и косвени, – които взема. Освен човешките взаимоотношения централно място заемат политиката, религията и технологиите.
Няколко поколения на семейство Блох живеят в хронична фрустрация. Те са или дълбоко травмирани, или излъгани в своите очаквания и стремежи. Всеки от мъжете в рода се бори с вътрешните си демони по различен начин, като резултатът е арогантност и цинизъм, скръб и примирение, срам и страх.
Прадядото Исак е преживял Холокоста и е избрал да си даде ново начало в САЩ, докато брат му посажда семейното дърво в Обетованата земя. Дядото Ърв се опитва да приспи дълбоките си комплекси с крайни позиции по еврейските въпроси и вечни скандали със сина си. Внукът Джейкъб се крие в книгите, мъчейки се да си внуши, че не е чак толкова неудовлетворен. И тримата правнуци, които знаят и виждат всичко.
В сърцето на романа на Фоер е идиличният живот на Джейкъб с красивата му съпруга, тримата им синове, просторната къща и успешната кариера. Идилия обаче е само това, което се вижда отвън. Съпругата е пасивно-агресивна, децата нямат избор, къщата е компромис. Проблемите са капсулирани и запратени дълбоко в бездната на отричането, толкова дълбоко, че няма психолог или близък, който може да помогне. Най-добрият лек навярно е едно много болно куче.
Таен телефон, пълен с порно есемеси, тласка Джулия да осъзнае колко неизмеримо нещастна е и как няма смисъл този фарс да бъде продължаван. Раздялата е война, войната е травма, травмата е като земетресение – щетите са непредвидими, а пластовете са разместени завинаги. Как да се постигне равновесие?
Някъде към средата на романа, докато редува лаконични описания и майсторски диалози, Фоер ни изненадва с един от възможните апокалиптични сценарии – Близкият изток е ударен от ужасяващо земетресение с невиждани жертви и разрушения.
Събитията се развиват за часове. Политиците нямат време за губене. Израел е изправен пред два избора – да отвори границите си за бежанската вълна и външната помощ, или да се справя сам с ресурсите и с хората, с които разполага.
За броени дни хуманитарната и политическа криза прераства във война. Израел се нуждае от всички членове на своето разпръснато по земята семейство. Но способни ли са роднините от Америка да водят битка? И по-важното – искат ли да я водят?
„Ето ме“ е амбициозен и обемист роман, който прави дисекция на човешките взаимоотношения в рамките на общност, сплотявана от съвместна история, традиции, религия и кръв. Основният диалог, около който е изграден сюжетът, е за семейството като държава и за държавата като семейство – съпоставими ли са в днешния свят и могат ли да функционират по сходни механизми.
„Ето ме“ е също така творба за неизбежните въпроси относно смисъла на живота, последствията от неудовлетвореността, невидимите рани, които децата получават от най-ранна възраст, неминуемия сблъсък между човек, религия и технологии, трудното преглъщане на неуспеха и как определени събития влияят на живота ни повече от други.
Колкото и мрачни да са прогнозите, надеждата е в най-младото поколение и трите момчета, които са най-хубавото в романа. Чудесни образи на съвременни деца – изключително умни, мъдри, емпатични и оцеляващи въпреки роднините си и разпадащия се свят.
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
