„Галерия на мъртвите“ (изд. „Ера“) от Крис Картър е криминален трилър, който отговаря на всички очаквания към роман от този жанр. Имаме серия заплетени убийства, достатъчно количество отблъскващи кървави сцени и няколко стряскащи обратa, които да поддържат интереса на читателя до самия край.
Разследването се води от детектив Робърт Хънтър, който не е нов персонаж за феновете на Картър. Той е надарен с изключително бърз ум, наблюдателност, познания по всевъзможни теми и, разбира се, привлекателна външност и съдба на вечен самотник с усет към качествения алкохол и красивите жени. Накратко, нищо, което да изненада почитателите на детективските поредици.
Структурата на сюжета също ни е добре позната. Всяка глава завършва с реплика, която обещава изненадващо разкритие в следващата. След това обаче действието прескача на друго място и неуморното четене продължава. Самият криминален случай е нетипичен и с достатъчно неизвестни, за да предизвика ума. Авторът на няколко пъти подхлъзва читателя и героите по грешна следа и така елиминира риска твърде бързо да разгадаем мистерията и да се отегчим.
Още един интересен елемент за любителите на кримките е, че по време на разследването писателят използва разнообразна и любопитна информация, свързана с дейността на криминалистите и следователите. Психологическото профилиране, медицинските факти и споменаването на случаи с известни престъпници са само част от темите, с помощта на които Картър ни въвежда в „в кухнята“ на полицейската работа.
Докато търсех малко повече информация за Крис Картър, разбрах, че често го сравняват с Майкъл Конъли и Джефри Дивър. Действието наистина е динамично като в роман на Конъли, но не бих казала, че серийният убиец в „Галерия на мъртвите“ отговаря на определението „гениалният престъпник на Дивър“. Да, зверствата, които извършва, са невиждани досега, но има още какво да се желае относно начина, по който е представена мотивацията му. Освен това в сцените, развиващи се от неговата гледна точка, липсва дълбочина и читателят не успява напълно да се потопи в ума му. Като цяло в романа не откриваме по-сериозни, наболели въпроси или общочовешки послания, които да предполагат повече вглъбяване или философски размисъл.
Крис Картър (снимка: Simon & Schuster)
Женските образи също не ми допаднаха, най-вече специалният агент на ФБР Ерика Фишър. В началото представена като „един от най-добрите агенти на ФБР“, впоследствие тя се проявява като изключително некомпетентна и на няколко места се държи непрофесионално и грубо. Основната й ролята е да дразни останалите и да задава елементарни, заядливи въпроси. Предполага се, че те служат за поддържане на разговора и предоставят повече информация за разследването, но всъщност са поредната възможност главният герой да блесне, като сподели новото смайващо разкритие, което е направил. Единственият момент, в който агент Фишър е представена в по-добра светлина, е, когато разбираме, че има дъщеря със синдром на Даун, която много обича. Авторът не пропуска да отбележи и че „Фишър е преди всичко майка“.
Другата дама с по-голямо присъствие в романа е професор Трейси Адамс, която винаги е на разположение на главния герой – за разговор и още нещо. Авторът споменава кариерата и проницателността й, както и завидните й умения за самозащита, но основната й задача се оказва да вдъхнови много важно за разследването прозрение у Хънтър… като му покаже корените на косата си, която отчаяно се нуждае от фризьор.
Не знам дали всички героини на Крис Картър са такива, но напоследък подобни женски персонажи в книгите и филмите стават все по-натрапчиви и ми е особено трудно да ги толерирам. В конкретния случай ми развалиха удоволствието от четенето.
Макар и типичен представител на жанра си, „Галерия на мъртвите“ притежава достатъчно добре замислен и изграден сюжет, за да се хареса на всеки, който иска да се изгуби за няколко часа в разследване на заплетен криминален случай. Не бих казала, че е преследване, което ще помним вечно, и все пак понякога искаме точно това – да се потопим във вълнуващо, но неангажиращо преживяване, каквото ни предлага Крис Картър.
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
