Между храната и четенето има силна емоционална връзка. Често похапваме, докато четем, или си представяме аромата и вкуса на храните, които присъстват в книгите. Деси и Пролет решават да съчетаят по оригинален начин интереса си към кулинарията и любовта към четенето, и така се ражда идеята за Trouble Bakers. Те претворяват рецепти от книгите, които четат, за да направят преживяването на читателя още по-цялостно и пълно. Преди книжното Буккросинг парти, организирано от Читалище.то, където Деси и Пролет ще бъдат специални гости, ви предлагаме да научите повече за читателските им предпочитания.
Какво са книгите за теб?
Деси: Магия. Врата. Прозорец. Изход. Вход. И всичко най-прекрасно на света.
Пролет: Възможност да живееш в две паралелни вселени. Понякога е объркващо дали книгите не са реалността, а това, което вярваме, че е нашето ежедневие, всъщност да е лошо написан кратък разказ.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Деси: Не е реалистично да посоча само една. Книгата, с която се влюбих в четенето – „Братята с лъвски сърца“ на Астрид Линдгрен; книгата, към която съм пристрастена – „Алиса в огледалния свят“ на Луис Карол; книгата на книгите – Вино от глухарчета на Рей Бредбъри; поредица от книги – Патрулите на Сергей Лукяненко; книгата, която ми размъти главата – „Бъдеще“ на Дмитрий Глуховски.
Пролет: Вярвам, че всяка книга, която четеш, трябва да ти повлияе, да те накара да се замислиш правилни ли са решенията, които взимаш, и най-подходящи ли са изборите, които правиш.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Деси: О, иска ли питане?! Тъй като това правим с Пролет – съчетаваме книгите с хапването, ми се случва постоянно. Храната е според книгата – ако чета „Баба праща поздрави и се извинява“ – канелени кифлички, ако е „Вафлено сърце“ – гофрети. Всяка книга има вкус, аромат и усещане, което носи със себе си. Ние се опитваме да пренесем всичко това в реалния живот. 
Пролет: Като малка четях много комикси и го правех с бурканче мед в ръка. След това преминах на кофичка с течен шоколад. Trouble Bakers ми даде нова посока – почти всяка книга съдържа нещо за хапване и именно това е чарът на нещата, които се опитваме да правим. Да изградим двупосочен мост между четенето и хапването.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Деси: Това също много зависи от книгата. Като цяло съм класик и залагам на чай или горещ шоколад. Руските автори обаче примерно изискват и определени количества алкохол.
Пролет: Колкото и да е странно, много обичам да пия вода. Тя е като живителна сила за мен (а и вярвам, за планетата като цяло). Така че до мен винаги има чаша или бутилка с вода.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Деси: Не драскам по книгите – бих се чувствала странно, ако го направя. Понякога си отбелязвам с листче, най-често правя снимка на пасажа (модерни времена!). Като бях по-малка, старателно преписвах всичко, което ме е впечатлило най-много в една тетрадка, но сега за съжаление нямам толкова време.
Пролет: Никога не съм драскала по книгите. Още от малка много се възмущавах, когато в мен попаднеше книга с подчертани пасажи или нахвърлени в празните полета мисли. Когато мисъл или пасаж от книгата много ми харесат, си ги препрочитам.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Деси: За мен книгоразделителите са прекрасно нещо. И са много полезни. Обичам да са забавни, понякога дори си ги правя сама. Случва се да нямам нищо под ръка и тогава касова бележка или паднало листо също вършат работа. Но кучешки ушички – не.
Пролет: Използвам класическите книгоразделители, които вървят с книгите. Имам и един ръчно направен, подарък от Деси.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Деси: Предимно художествена. За мен лично тя е по-вдъхновяваща – полет на въображението с максимално разперени крила и без ограничения.
Пролет: Художествената литература винаги е била по-интересна за мен.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Деси: Като цяло носителят няма значение – важното е да се чете. Аз предпочитам хартиени книги, но и електронните имат своите предимства. Въпрос на нагласа е – за мен е важно да усещам допира на листите, мириса на хартията и мастилото. Така се чувствам по-близо до историята.
Пролет: Предпочитам хартиения вариант. Случвало се е обаче вкъщи да чета от хартиената книга, а в метрото от електронния вариант. Малко е объркващо и дори съм имала чувството, че чета две различни книги.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да спреш по всяко време?
Деси: Обикновено я чета докрая.
Пролет: Винаги дочитам главата – щом авторът е решил да раздели така моментите в книгата, сигурно е имал нещо предвид.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Деси: Много време ми отне, докато се науча, че не съм длъжна да изчета 
всичко докрай. Рядко оставям книга, но гледам да не се насилвам. Ако не ми допадне – не е краят на света.
Пролет: Предпочитам да дочета книгата. Все си мисля, че ако я оставя сега, на следващата страница историята ще се стане ужасно интересна. Опитвам се да вярвам в автора, може пък вялото начало да е само трик, с който да се подготви читателя за голяма развръзка. Разбира се, невинаги е така, но аз се чувствам длъжна да уважа труда на писателя.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Деси: Не съм се замисляла. По-скоро не – героите са важна част от книгата, поне за мен. Все пак предполагам, че не е изключено.
Пролет: Забелязала съм, че именно когато ме дразнят, героите привличат вниманието ми още по-силно. А дали книгата ще се нареди сред любимите ми, зависи не само от главните герои и това дали им симпатизирам.
Какво четеш в момента?
Деси: Последната (3-та) книга от поредицата 1Q84 на Харуки Мураками и The Restaurant at the End of The Universe by Douglas Adams.
Пролет: „Андерсенови есенни приказки“ на Ханс Кристиан Андерсен, „Тhe Name of the Wind“ на Patrick Rothfuss и разкази на Уди Алън.
Коя е последната книга, която си купи?
Деси: Всъщност това се случи днес – „Мелница за мумии“ на Петър Станчик.
Пролет: „Андерсенови есенни приказки“ на Ханс Кристиан Андерсен. Всъщност си взех всичките сезони :)
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Деси: Обикновено са по няколко, но една надделява и изпреварва останалите.
Пролет: Чета по няколко книги едновременно.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Деси: Винаги и навсякъде. Но есента и зимата са най-книжните сезони за мен.
Пролет: Нямам си любимо място и време за четене. Ако книгата ме е погълнала, мога да я чета и права на автобусната спирка.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Деси: И двата варианта имат своя чар. С поредиците е дългосрочно обвързване и понякога е по-трудно – най-вече докато чакаш да излезе следващата книга.
Пролет: Досега не съм ги разграничавала. Но може би ще отговоря поредиците, защото те свързват по-силно с историята и героите.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Деси: Има. Обикновено като прочета нещо, съм много ентусиазирана и пробивам дупка в главата на всички. „Градът на сънуващите книги“ на Валтер Мьорс и „Алексис Зорбас“ на Никос Казандзакис винаги бих ги препоръчала. Както и всичко на Нийл Геймън и Тери Пратчет.
Пролет: С времето забелязах, че колкото повече натрапваш даден автор на някого, може да предизвикаш обратен на търсения ефект. Ако човека се съгласи да прочете книгата и не му допадне, ще остане с още по-лоша нагласа спрямо автора и жанра като цяло.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Деси: Липсва каквато и да било организация. В момента съм ги оставила да се оправят сами. Може и да има скарани, защото мястото не стига, но пък така са си по-близки.
Пролет: Организирани са на прочетени и такива, които предстои да бъдат прочетени :)
Можете да опитате вкусните специалитети на Trouble Bakers на 5 ноември, събота, от 15 часа в клуба на НЧ „Читалище.то“. Желателно е да направите предварителна регистрация в сайта на Eventbrite.
