fb
Как четешСпециални

Как четеш: Мария Желязова

10 мин.
Мария Желязова

Понеделник е, което означава, че е време да ви срещнем с вдъхновяващ читател! Днес ви каним да опознаете пребогатия книжен свят на Мария Желязова. Влюбена в думите и тяхната сила да въздействат, тя е от онези хора, които като децата постоянно обичат да задават въпроси и да разнищват техните отговори. Ето защо и открива своята сфера за професионално развитие съвсем НЕслучайно и вече близо 15 години се занимава с комуникации. В момента отговаря за Корпоративните комуникации в TBI Bank за България и Румъния. Заедно с няколко прекрасни хора и приятели е част от екипа на сдружение „1 Процент Промяна“ (onepercentchange.today), което вече 5 години реализира редица каузи, носещи дългосрочна позитивна промяна на тези, които имат нужда от нея. Казва за себе си: „Като майка на две дъщери имам доста пъстро ежедневие и предизвикателството да търся отговори на въпроси като: къде живеят гномчетата? защо делфинът е бозайник? защо има лява и дясна обувка, щом няма ляв и десен чорап?“.

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Абсолютно невъзможно е да се спра само на едно или няколко заглавия. Ще обърна обаче и внимание на думата „промяна“, понеже тя е ключова, когато говорим за книги – променяйки се, ние се развиваме. В една или друга посока. И тук идва моето разбиране за ролята на книгите – да бъдат част от горивото, чрез което промяната в нас се захранва. Краткият отговор в този случай е: всички. А част от дългия е: всяка прочетена (дори и да е незавършена) книга дава своя заряд за промяна и поводи за размисъл. Разбира се, най-силно се помнят първите съприкосновения с думите и впечатленията от четивата в най-ранна възраст ехтят най-дълго в съзнанието. И може би дори формират черти на характера.

Детските романи на Ерих Кестнер бяха сред първите книги, които прочетох сама. Срещата ми с Луиза и Лотхен, с чистото и искрено приятелство на Антон и Точица, с Емил и неговата банда „детективи“, с Джони, Матиас и Ули и тяхната „хвърчаща класна стая“ отключиха в мен жаждата да се впускам в нови и нови „читателски“ приключения. Бях на 8-9 години, когато мой съученик ми подари „Анн от Зелените покриви“ на Луси М. Монтгомъри. Дълго време я пренебрегвах, но благодарение на един дълъг (и скучен) летен следобед посегнах към нея и не мигнах, докато не я прочетох цялата. Чрез нея разбрах каква сила може да се крие във въображението – може да виждаш просто едно дърво, цъфнало през пролетта или приказно красива младоженка с дантелена рокля. Автобиографията на Бранислав Нушич и приключенията на Том Сойер и Хъкълбери Фин на Марк Твен също не могат да бъдат пропуснати, както и „Да убиеш присмехулник“ на Харпър Ли. Разбира се, няма как да не спомена Стайнбек, Ъруин Шоу, Оруел, Бредбъри, Капоти; руските класици, начело с Толстой, Пушкин и Чехов, както и хуморът на Илф и Петров. Романите на Ремарк, Кафка, Дюма, Юго… Постоянно препрочитам стиховете на Есенин и Ахматова. „Хиляда сияйни слънца“ на Халед Хюсейни, „Южнячки“ на Катрин Стокет и „Бьорнстад“ на Бакман, „Люляковите момичета“ на Марта Хол Кели (със сигурност пропускам още дестки книги) са сред по-модерните заглавия, чиито истории са провокирали безброй въпроси и са ме тласнали да преоценя немалко от своите виждания. Mindset на Каръл Дуек пък придаде за мен нов прочит на думата „грешка“. За създаването на сдружение „1 Процент Промяна“ има заслуга и книгата How to change the world на Джон Пол-Флинтоф. Трябва да слагате ограничение на символите за отговора на този въпрос, защото мога да продължа още и още…

hilyada-siyayni-slantsa

Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Случва се, но не особено често. Ако все пак посегна към храна докато чета, шоколадът заема челната позиция в класацията.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Зависи от часовия диапазон, в който успявам да стигна до книгата. Ако е в съботна сутрин – лате, ако е в неделен зимен следобед – чаша чай винаги е добро решение. А за вечерите с Есенин и Ахматова – няколко глътки бяло вино са прекрасно допълнение към техните строфи.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Определено съм от втория тип. В повечето случаи се опитвам да запомня, а понякога си снимам с телефона съответния пасаж, ако искам да го споделя с някого.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Книгоразделител, който всъщност не е книгоразделител, а първата хартиена (и не само) вещ, която ми попадне – от касова бележка до билет за паркинг или картичка… В момента една от книгите ми е с „книгоразделител“ гумичка за триене във формата на рибка.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Обичам разнообразието във всеки аспект на живота, това важи и за четенето. Обожавам самия процес – от първия преглед на корицата до финалните изречения, независимо от темата и автора. Е, има и някои жанрове и писатели като Тери Пратчет и Дж. Р.Р. Толкин, с които не ми се получава съвсем (с риск да бъда анатемосана), макар да осъзнавам титаничността на техния талант.

Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Категорично хартиени. Дадох шанс на електронните, но просто няма химия между нас. Отскоро правя опит да слушам аудиокниги, докато тичам, но за момента и там не срещам споделеност. :)

Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Определено се опитвам да прочета главата докрай. Затова и „Възвишение“ на Милен Русков беше голямо предизвикателство за мен.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
По-скоро да. Но все пак правя няколко опита, преди категорично да я „дисквалифицирам“. За ужас на мнозина, ще си призная, че сигурно поне 10 пъти съм посягала към „Майстора и Маргарита“ на Булгаков, но още на първите страници се отказвам.

Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Нека започнем оттам, че нямам любими книги. Дали мога да се влюбя в книга, чиито герои не ми импонират? Категорично. „Дразненето“ също е емоция, а щом книгата предизвиква такава, значи успява и да ме впечатли по свой собствен начин.

Какво четеш в момента?
Завършвам автобиографията на Мишел Обама, започнах Turn the ship аround на Дейвид Маркет и последната част на поредицата „Игри на глада“. Паралелно с това славно и полека се наслаждавам на „Мемоарите на Чърчил“ и, както вече споделих, често прелиствам стихосбирките на Есенин и Анна Ахматова.

Коя е последната книга, която си купи?
Всъщност са няколко – миналата седмица закупих „Хвърчащата класна стая“ във връзка с една прекрасна инициатива, която осъществихме заедно с колегите от TBI Bank по повод Деня на будителите – решихме да изненадаме дечица от два ЦНСТ в София с книги и лично надписани пожелания за тях. Отново за 1 ноември имаме традиция с моите момичета (такава имаме и по повод 24-и май) да отидем заедно в книжарница и те да си изберат по една книга – този път се прибрахме с четири: „Матилда“ на Роалд Дал, „Приказки по телефона“ на Джани Родари, една книжка с коледни истории и най-новата част на „Игри на глада“: „Балада за бойни птици и змии“ на Сюзан Колинс (за мен, разбира се). Малко преди това пък си взех и последната част от неаполитанската тетралогия на Елена Феранте, една от биографичните книги за Banksy – The man behind the wall на Уил Елсуърт-Джоунс и Trillion Dollar Coach.

От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Винаги са поне две. И обикновено на коренно различна тематика. Както май стана ясно от предишния отговор.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Еднакво любимо ми е у дома или в някое малко кафене в района на Докторската градина, а също и на плажа през лятото. И все пак най-голям чар има в есенно-зимните следобедни уикенди – те категорично са създадени за четене на книги на дивана вкъщи с чаша топъл чай.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Много интересен въпрос! Не се бях замисляла. И в двете има тръпка. С поредиците е като при по-дълготрайна връзка – има една скътана надежда и тиха радост, че все още имаш какво да получиш от любимия и краят е по-далеч. Със самостоятелните е по-скоро като бърз флирт, който обаче може да те разтърси за дълго време напред.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Сещам се за поне 10 заглавия и вместо да препоръчвам, предпочитам направо да подарявам :) Не са малко приятелите, получили от мен книгата на Реймон Кьоно – „Упражнения по стил“, в която авторът успява да пресъздаде един и същи текст по 99 различни начина. Напоследък „Приказки за лека нощ за момичета бунтарки“ и „Елегантонстта на таралежа“ също са сред заглавията, които препоръчвам (или направо подарявам). „Малкият принц“, „1984“, Mindset на Каръл Дуек, биографията на Чарли Чаплин, както и Start with Why на Саймън Синек са категоричен „must read“. Наскоро още еднa книга влезе в тази категория, която аз и други колеги получихме като подарък от CEO на TBIF (TBI Bank) Питър Барон – Atomic Habits на Джеймс Клиър.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По име на автори и техния произход (американска, руска, френска литература и т.н.). Но все по-рядко успявам да въдворя ред и рафтовете на моята библиотека стават пъстър микс от заглавия, жанрове и автори.

Снимка: Kerstin Claudia

Можете да купите изброените в материала книги и други ненамалени продукти от Ozone.bg с код за отстъпка AZCHETA20Q4.

[ + ]