Алекс и Райс са лъчезарни, усмихнати и четящи. Младото семейство основават You Tube канала си „Четат ли двама“ , в който споделят всичко вдъхновило ги от света на книгите. Те са и създателите на първата месечна книжна абонаментна кутия BOPS (Box Of Paper Smiles) в България, с която радват всички книжни дракони по нашата длъж и шир. За себе си споделят: „Обичаме се един друг, обичаме детето си и също толкова силно обичаме да четем книги и да говорим за тях“.
А как чете българското booktube дуо? Може да разберете от отговорите им в рубриката ни.
Коя е книгата, която най-силно ви е повлияла? Или книгата, която най-силно ви е замислила и ви е накарала да промените нещо в живота си?
Райс: Почти всяка една книга, която чета, ми влияе по някакъв начин и надали мога да се огранича само до едно издание. Ако трябва да избирам, ще кажа „Малкият принц“ на Екзюпери (всяко препрочитане ме кара да се замисля за различен аспект от порастването ми и решенията, които вземам като възрастна), „Орисници и фурии“ на Лорън Гроф (книгата, която ме извади от зоната ми на комфорт и ме разтърси из основи), „Крадецът на книги“ на Маркъс Зюсак (фактът, че става дума за реални исторически събития и погледа върху тях през очите на едно дете, ме разчувстваха силно) и „Хари Потър“ на Дж. К. Роулинг (книгите, които ми помогнаха да порасна с повече магия в живота си).
Алекс: „Вещици в чужбина“ на Тери Пратчет. Купих си я случайно, не знаех нищо – нито за автора, нито за книгата, но открих цял нов свят и жанр, които се превърнаха в едни от любимите ми. Научих се да вярвам на импулса и да не се ограничавам в четенето.
Похапвате ли, докато четете? Ако го правите, коя е любимата ви „храна за четене“?
Райс: Опитвала съм, но се разконцентрирам и често „нахранвам“ книгата. Затова просто спрях.
Алекс: Ябълки. От дете ми е навик.
Какво обичате да пиете, докато четете?
Райс: Зависи от сезона. Лятото е вода, а зимата е чай.
Алекс: Кафе и вода. Всичко останало ме разсейва.
Отбелязвате ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскате по книгата ви ужасява?
Райс: Загъвам си долния край на страницата, ама съвсем лекичко. Ако някой момент силно ме е запленил, го подчертавам с молив, за да мога после лесно да си намеря цитата.
Алекс: Това е светотатство! Рязко ме избива на насилие, когато видя някой да подчертава дори в учебници. Виж, нямам нищо против лепкащи листчета, но аз лично не го правя.
Как отбелязвате последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъвате листа отдолу), оставяте книгата отворена?
Райс: Книгоразделител, касова бележка, четката ми за коса, друга книга… Абе, каквото е под ръка.
Алекс: Помня страницата, до която съм стигнал. Не обичам разделители – само ги губя или ми се пречкат.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Райс: Всичко, стига да е написано интересно. Човек никога не знае коя ще е следващата му любима книга.
Алекс: И двете.
Eлектронни или хартиени издания? А може би и двете?
Райс: Предпочитам хартиения носител, но често чета и електронно, когато нямам възможност да намеря книгата, която ме интересува.
Алекс: Електронните книги са удобни, но нищо не може да се сравни с усещането за разгръщане на страниците.
Държите ли да прочететр главата докрая, преди да оставите книгата, или можете да си спрете по всяко време?
Райс: Често спирам по средата на главата (колкото и да ми се иска да я довърша), защото в повечето случаи краят на една глава е тип „на ръба“ и не мога да спра, трябва да разбера защо героят е попаднал в определената ситуация.
Алекс: Зависи от книгата. Рядко не дочитам нещо, но съм напълно способен да го оставя, ако не ми хареса.
Можете ли да захвърлите книгата, ако авторът или самият текст ви дразнят?
Райс: Абсолютно! Случвало ми се е неколкократно.
Алекс: Да.
Ако в книгата, която четете, главните герои ви дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ви книги?
Райс: Зависи от книгата и поддържащите герои.
Алекс: Напълно възможно е. За да ме дразнят толкова, са предизвикали емоция в мен. Ако повествованието е интересно и ме грабва, нищо не ми пречи да мразя героите и да обичам историята. 
Какво четете в момента?
Райс: Този въпросник.
Алекс: „Торба с кости“ на Стивън Кинг.
Коя е последната книга, която си купихте?
Райс: „Алиби“ на Агата Кристи.
Алекс: „Аламут“ на Владимир Бартол.
От тези хора, които четат само по една книга ли сте, или можете да четете по няколко наведнъж?
Райс: Мога да чета по няколко, правила съм го, но се оплитам в историите и затова спрях. Една по една.
Алекс: Няколко едновременно. Винаги.
Имате ли си любимо място/време за четене?
Райс: По всяко време, у дома на дивана.
Алекс: По всяко време, вкъщи на дивана.
Какво предпочитате – поредици от книги или самостоятелни издания?
Райс: Без значение. Самостоятелните книги винаги са с предимство, но книгите от поредици ме научиха на търпение, така че стига изданието да е добре написано, мога да чакам.
Алекс: И двете.
Има ли книга или автор, които препоръчвате отново и отново на всичките си приятели?
Райс: Зависи от читателя, но най-често от устата ми излиза името на Сара Дж. Маас.
Алекс: Иска ли питане – Тери Пратчет.
Как организирате книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
И двамата: По жанрове и автори.
