Има няколко книги, които искам да прочета от доста отдавна, но (все още) не са преведени на български език. Желанието ми да стигна до тях е огромно, ала дори не смея да се пробвам да ги чета на английски, защото съм сигурна, че няма да разбера всичко в тях.
Едно от въпросните заглавия беше и сочената за най-бруталната книга на всички времена „Кървав меридиан или вечерното зарево на Запада“ от Кормак Маккарти. За нея разбрах от списъка с най-любими четива на Стивън Кинг, като самият той споменава опасението си, че не е разбрал цялата история. Ненужно е да ви обяснявам емоциите, които ме сполетяха, щом разбрах, че издателство „Пергамент Прес“ се готвят да я издадат. А чувството да я държа в ръцете си мога да изразя само с една дума: радост.
Оправдава ли славата си безмилостният роман от 1985 г.?
Искам от самото начало да направя едно важно уточнение: никога, ама никога, не ми се е случвало книга да повлияе така пагубно на психиката ми.
Мъртвите лежаха в голяма локва от общата им кръв. Тя беше засъхнала, превръщайки се в нещо като пудинг, и навсякъде наоколо се виждаха кървави следи от вълци и кучета, спечени и напукани по краищата като бургундска керамика. Кръвта се беше стекла като тъмни езици по пода и по каменните плочи в преддверието, където бяха стъпвали краката на вярващите и на техните бащи преди тях, достигайки чак до стъпалата сред тъмночервените следи на мършоядите.
Действието в „Кървав меридиан“ се развива непосредствено след Мексиканско-американската война. По това време всякакви наемници и банди патрулират границата, за да избиват индианци от рода Апачи, чието съществуване заплашва възстановяването на реда и въвеждането на западните порядки. Кормак Маккарти проследява премеждията на четиринайсетгодишно момче, което попада в такава банда, оставяща след себе си осеяни с трупове села и градове.
Кормак Маккарти (снимка: AVClub)
Маккарти е направил задълбочено проучване относно всичко, което се е случвало през дадения исторически период. Няма как да не се почувствате така, все едно четете документална книга. Това всъщност беше и причината тя да ми подейства по такъв начин. Докато я четях, не усещах проблем, въпреки реалистично предадените сцени с кланета, скалпирания и мъчения, но когато я оставях, въображението ми явно въртеше всичко прочетено в главата ми. Резултатът при мен беше постоянна тревожност и безкрай кошмари. Тогава разбрах защо точно на този привидно обикновен уестърн му се носи подобна слава и реших да продължа четенето му с кратки паузи.
Желанието за насилие у хората е една от водещите теми в романа. Докато за някои герои то е инструмент за оцеляване, за други е право на избор. Всички сцени, водещи до фатален край за участниците, показват, че човешката природа умишлено и същевременно неосъзнато се стреми към това насилие. Самият Маккарти споделя, че описаните кръвопролития са били неизменна част от конкретния исторически период, както и че тогава склонноста към диващина е била по-силна.
Идеята за протагонистът и антагонистът е изградена по особен начин. Читателят лесно може да ги посочи, но на моменти те изчезват от сюжета и намеренията на нито единия от двамата не са пределно ясни. Бих могла да кажа, че Хлапето и Съдията Холдън са олицетворение съответно на доброто и злото, но и това няма да е напълно вярно. Съдията е от онези персонажи, на които до последно нямаш доверие, но и не можеш да си изградиш добра представа защо. Хлапето, от своя страна, извършва всякакви неописуеми постъпки, опитвайки се да запази живота си, а злото винаги е на крачка пред него.
Самите герои също са достоверно изградени, като част от тях са базирани на реални личности. Интересното тук е, че отново срещаме познатия подход на Кормак Маккарти с безименните персонажи. Докато някои от тях имат имена, а други са известни с прякорите си, читателят така и не научава името на главния герой. Анонимността помага да се потопиш в атмосферата, да разбереш по-добре описания образ и дори да приемеш, че той съществува някъде там.
Друг ключов момент в развитието както на героите, така и на самия сюжет, е моралният упадък. При много от действащите лица се наблюдава промяна в резултат от всички зверства, на които са станали свидетели. Дори носещите насилието в себе си биват преследвани от преживяното и са превърнати в по-безпощадна версия на себе си. Алкохолът, който на моменти е движеща сила за тях, не води до притъпяване, а напротив – често става причина за ново насилие. Отдадеш ли се на изследване на границите на жестокостта (и отвъд тях), която таиш в себе си, няма връщане назад.
„Кървав меридиан или вечерното зарево на Запада“ ще ви даде поглед към един суров исторически период, изпълнен с кости. Всичко, случващо се в книгата, ще ви обсеби, и въпреки крайно неприятните сцени, ще искате да узнаете как завършва тя. Ще възтържествува ли доброто, или не? Мога смело да твърдя, че за мен излизането на този роман на българския пазар е едно от най-хубавите книжни събития за годината до момента. Кървав и брутален шедьовър, с който Кормак Маккарти променя курса на литературата, благодарение на цяла палитра жестокост.
Още за книгите на Кормак Маккарти може да прочетете в ревютата ни за „Тук няма място за старци“ и „Пътят“. Други отзиви за „Кървав меридиан“ можете да намерите в „Книголандия“ и „ShadowDance“.
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
