„Лейди Полунощ“ (изд. „Ибис“) е вълнуващото и обещаващо начало на новата поредица на Касандра Клеър – „Тъмни съзаклятия“. Книгата отново ни пренася в света на ловците на сенки, но главните герои вече не са Клеъри и Джейс, а Ема Карстерс и Джулиън Блекторн. В образите им няма да разпознаете малките деца от „Град на небесен огън“. Години по-късно двамата парабатаи чувстват нещо повече от приятелска обич, което, разбира се, е напълно забранено. В света на нефилимите не са много прегрешенията, които могат да доведат до премахване на руните, но връзката между двама парабатаи е едно от тях.
След като Ема и Джулс са разделени за няколко месеца, впоследствие усещат още по-осезаемо привързаността си един към друг. Чувствата, които изпитват най-добрите приятели, обичта между брат и сестра, но и… нещо повече. Авторката ни позволява да надникнем отвъд несигурността им, да видим първите им плахи крачки в любовта, да усетим всеки трепет и всеки жест.
Разбира се, всеки един от тях носи свой индивидуален чар. Ема притежава много от типичните черти на женските персонажи в YA – силна е, независима, никога не се отказва и не се страхува да рискува, но същевременно не е перфектна и точно това е най-отличителното и хубавото в нея. Постоянно се случва да сбърка, да направи някой гаф, да избере грешния път и дори да нарани този, когото обича най-много.
А Джулс… Джулс е толкова мил, но едновременно с това и много борбен. Още от малък му се е наложило да бъде такъв. На практика отглежда семейството си, всичките си по-малки братя и сестри, включително и Ема, управлява Института и се обучава за ловец. Налага му се да порасне твърде рано, по-рано, отколкото в повечето YA романи. Именно отговорностите, които тежат на раменете му, му пречат да покаже истинските си чувства към своя парабатай, а донякъде и го спасяват от необратимите последствия, до които би довело бягството му с Ема.
Друг интересен персонаж е Кристина, която бързо се превръща в най-добра приятелка на Ема. Тя е една от първите, които разбират за чувствата й към Джулиън. Постепенно стените, които момичетата са си изградили, падат и двете преживяват много емоционални моменти заедно. Така се стига и до появата на Диего – момчето, което разбива сърцато на Кристина, без да го знае, но същевременно и тя разбива неговото. Престоят му в Лос Анджелис допълнително засилва напрежението. Тепърва очакваме да проследим и тяхната история в останалите части от поредицата.
Също така е интересен контрастът между мотото на Клейва „Законът е суров, но е закон“ и семейното мото на Блекторн „Лошият закон не е никакъв закон“. Противоречието се усеща през цялото време. На моменти води принципът на Клейва, но в някои случай семейството си казва думата.
В „Лейди Полунощ“ се забелязва творческото израстване на Касандра Клеър, която първоначално започва кариерата си, като пише фенфикшън. Невероятно е как очакваш, че следващият й роман ще бъда по-зле от предишния – както, за жалост, се случва с много от популярните автори – ала всъщност се оказва още по-запленяващ и бързо се превръща в новия ти любимец.
Макар на пръв поглед „Лейди Полунощ“ да стряска с обема си от цели 650 страници, я изгълтваш за една вечер в безумни часове и с натежали очи – доволен, че си я завършил, и все пак леко разочарован, че е приключила. Книгата е невероятна и завладяваща. Не се усеща като начало на поредица – имаш чувството, че винаги си се познавал с Ема, Джулс и всичките им приятели. Ако още не сте я прочели, препоръчвам ви да го направите, както и всичко останало на Касандра Клеър, защото си заслужава.
Прочетете и ревюто на Габи за „Хрониките на Магнус Бейн“.
