Трудно се пише за някои книги, особено за такива, които ти влизат под кожата и те карат да размишляваш върху прочетеното дълго време, след като си затворил и последната страница. Точно такава е „Лявата ръка на мрака” на Урсула Ле Гуин (изд. Бард), чиято многопластовост все още се разкрива пред мен.
Романът е част от Хейнския цикъл, но може да се чете абсолютно самостоятелно. Книгите, включени в него, са от различни епохи и планети, така че спокойно започнах с „Лявата ръка на мрака”, въпреки че не е първа в поредицата. Началото е малко мудно и доста объркващо с цялата нова терминология, създадена от Ле Гуин, и по тази причина не успя да ми грабне веднага вниманието, но с напредването на сюжета бях напълно погълната от историята и нямах търпение да я довърша.
Действието се развива някъде в бъдещето на планетата Зима (или Гетен, както я наричат местните), на която е пратен Генли Ай. Той е Първи Подвижен, чиято мисия е да накара обитателите на планетата да се присъединят към Вселенския съюз. Нелека задача, когато разкриваш, че има други разумни същества във Вселената и други обитаеми светове, на общество, което няма космически кораби и е напълно незапознато с концепцията за летенето.
Зима е интересен свят, с определени средновековни елементи в йерархично отношение, а в технологичен план е достигнал индустриално ниво. Но най-странното е, че всички хора са безполови. Толкова сме свикнали с идеята за полова определеност, че е доста трудно да престанеш да прилагаш такава към всички гетенейци. Опитвах се докато чета да не мисля за тях като за мъж или жена и непрекъснато се провалях. Урсула Ле Гуин е създала изключително оригинална идея, която те кара да пречупиш мисленето и възприятията си.
Населението на Гетен в по-голямата част от времето си се намира в „сомър”, тоест е полово неактивно и латентно. В определен период от време изпадат в състоянието „кемър”, период, в който ако срещнат друг човек в „кемър”, могат да осъществят полов акт, като в процеса единият от двамата придобива женски, а другия мъжки атрибути. Но, забележете, не е задължително полът, който приемат, да е винаги един и същ. Един път може да си мъж, следващия жена. Всъщност гетенейците нямат дума за мъж и жена.
Вземете под внимание: човечеството тук не се дели на силна и слаба половина, на покровители и покровителствувани, господари и подчинени, собственици и роби, активни и пасивни. Всъщност може да се констатира, че цялата тенденция към дуализъм, просмукала човешката мисъл, е отслабнала или се е променила на Зима.
Дали заради тежките климатични условия на Зима (планетата неслучайно е наречена така от откривателите), или заради липсата на пол, но хората там не познават войната. О, да, имат оръжия, служат си с всички мръсни и противни средства като изтезания, насилие, но са на локално ниво, никога не е имало мащабни военни действия с милиони жертви. Като изключим тези особености на Гетен, тя не се различава особено от съвременния свят, с „форми на управление, толкова сходни с тия от древната история на Земята: монархия и истинска, напълно развита бюрокрация”.
Урсула ле Гуин (снимка: Dan Tuffs)
Повествованието върви в разказ от първо лице от Генли Ай и Естравен, жител на Кархида, една от държавите на Зима. Два коренно различни характера като култура и възпитание, които в крайна сметка се оказват не толкова различни, а обединяващото звено между тях е общата цел в името на човечеството. Сюжетът се заплита около мисията на Генли и усилията на Естравен да му помогне. Получава се обаче сблъсък на култури и разбирания, който поставя и двамата в опасно положение.
И накрая, не мога да напиша за какво точно е романът. Дали за силата на приятелството, дали изследва липсата на полова определеност в чисто социален и културен аспект, дали за това, че независимо от всички различия, хората в основата си остават еднакви както за светлата, така и за тъмната страна в човешката природа. Движени са от едни и същи злободневни амбиции, криворазбрано чувство за патриотизъм и произтичащите от тях политически ходове. Но са готови и да се пожертват в името на една по-висша цел, в името на човечеството.
Към всичко това Урсула Ле Гуин е добавила и щипка мистицизъм и философски размишления и се е получило едно многообразие от идеи и теми, върху които можеш да разсъждаваш и непрекъснато да откриваш нови неща. Неслучайно романът е носител на наградите „Хюго“ и „Небюла“.
Завършвам с един цитат, който ми хареса и се надявам да заинтригува и вас да прочетете романа.
— Неизвестното — говореше тихият глас на Факс в гората, — непредреченото, недоказаното, на това се основава животът. Невежеството е основа на мисълта. Недоказването е основа на действието. Ако се докаже, че няма бог, няма да има и религия. Нито Ханддара, нито Йомеш, нито богове на огнището, нищо. Но дори и да се докаже, че има бог, пак няма да има религия… Кажи ми, Генри, какво е известно? Какво е сигурно, предугадимо, неизбежно — единственото сигурно нещо, което да знаеш за бъдещето си и за моето бъдеще?
— Че ще умрем.
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
