„Шепа лъскави череши“ е втората книга на Мария Донева, която чета от първа до последна страница след “Магазин за обли камъчета”. Тя е от онези поетични книги, които могат да стоят на нощното шкафче дълго време след прочитането им… за препрочитане.
Книгата е разделена на четири части. Една част е един сезон. Един сезон са скупчени истории в буркани, отварят се и се четат на порции.
„Шепа лъскави череши“ е книга за сезоните на нашето мълчание.
“Имаше ни. Бяхме.
Първо се открихме.
Дишахме. Живяхме.
Ядохме и пихме.
[…]
Тайно. Всеотдайно.
Дишахме. Живяхме.
Кратко. И безкрайно.
Имаше ни. Бяхме.”
Стиховете на Мария Донева са единствените стихове, писани в рима, които толкова много харесвам и усещам като мои. Признавам си, поезията, която предимно чета няма рима, понякога и ритъм. Със стиховете на Мария Донева имате усещането, че сте намерили перлите на баба ви, скрити в скрина, в някоя красива кутия, перли, които напомнят за себе си и носят истории, разказани случки. За една разходка, за споделената ябълка, за живота на мравката, за природата, за ние.
“Всичко, което имахме…
Кой ще го притежава?
Ние живяхме скрити
в тайната си държава.
Бяхме си всичко. Двамата.
Имахме политика –
граници нека нямаме,
да не граничим с никого.
Колко пътеки минати.
Колко целувки взети.
Аз ли ти бях родината?
Ти ли ми бе морето?
Вече сме си история.
Вечност от ден до пладне.
Нашата територия
просто ще се разпадне.”
Ако сте слушали Мария Донева на някое от нейните представяния, или просто сте я слушали някъде, със сигурност докато четете нейния мил и детски глас кънти заедно с думите й. Все едно Алиса си е взела почивен ден от Страната на чудесата и е дошла при теб, за да ти разкаже едни чудати приказки, понякога нелеки, но толкова истински, че ти се иска ти да си ги разказал и да разкажеш на друг.
Стиховете в „Шепа лъскави череши“ са мили и сантиментални, извадени от времето и вкарани в друго твое време, детайлите разказват… четеш бавно, поемаш си въздух, замечтаваш се леко и.. идва следващата купа с череши.
Накрая ви желая:
“Светъл януари. Леден.
Поносима зима.
Да се смеем. Да се гледаме.
Да сме си любими.”
Прочетете също биографичния текст за Мария Донева, както и ревю за поемата й „Заекът и неговата мечта“.
