Когато Майкъл Шейбон е на 11 години, го сполетяват две събития, които ще окажат огромно влияние върху живота и творчеството му: родителите му се разделят и само един човек се появява на първата и последна среща на Колумбийския клуб за комикси и книги. Шейбон, който тогава живее с майка си в Мериленд, пуска обява в местния вестник с покана за мола, където възнамерява да таксува присъстващите един долар за членство в новосформирания клуб. Докато майка му тръгва по задачи, Шейбон чака останалите да пристигнат. Най-накрая се появява момче на неговата възраст, също придружавано от майка си. То си отива почти на мига с думите, че един долар е твърде висока членска такса.
Днес Шейбон е на 54 години и е един от най-уважаваните и успешни съвременни американски писатели. Брилянтен разказвач с върволица от нърдовски интереси (комикси, ракети, научна фантастика), които с лекота вплита в книгите си. Разнообразните му страсти си личат и в направленията, в които твори – янг адълт, фентъзи, алтернативна история и дори детски книжки с картинки. Познат е и в киното като един от сценаристите на блокбъстърите „Спайдърмен 2“ и „Джон Картър“.
Роден е на 24 май 1963 г. във Вашингтон. Завършва английска литература в Питсбъргския университет и придобива магистърска степен по Творческо писане от Калифорнийския университет. Публикува дебютния си роман The Mysteries of Pittsburgh, когато е на 24 години, и книгата бързо оглавява класацията на бестселърите на „Ню Йорк Таймс“. През 1995 г. излиза втората му творба Wonder Boys, която се превръща в успешен филм със същото заглавие с участието на звездите Майкъл Дъглас, Тоби Макгуайър, Робърт Дауни Джуниър и Кейти Холмс.
Истинският триумф на Шейбон обаче тепърва предстои.
В плен на слабостите си
Българското издание на „Невероятните приключения на Кавалиър и Клей“ (изд. „Еднорог“)
Докато расте, Шейбон е отдаден почитател на комиксовите гиганти DC и Marvel. По едно време дори обмисля сам да стане автор на комикси, защото рисуването му се отдава. Писането обаче вече е обсебило ума му, а липсата на каквато и да е била съпротива от страна на родителите му го дарява със свободата, от която се нуждае. Като възрастен изгонва комиксите от живота си, като продава почти цялата си колекция за хиляда долара. Запазва единствено изданията на Джак Кърби, създателя на Спайдърмен, Невероятният Хълк и Капитан Америка. Шейбон го провъзгласява за Крал на комиксите и споделя, че Кърби е повлиял на цялото му творчество.
Третият му роман „Невероятните приключения на Кавалиър и Клей“ се ражда от желанието му да покаже, че може да напише книга, обединяваща двете му големи любови – комиксите и фентъзито – с литературния му усет. Грандиозното произведение разказва за златната ера на американското графично изкуство, зараждането на модерната рекламна индустрия на „Медисън Авеню”, Втората световна война и дългата сянка, която тя хвърля дори над артистичния свят на предвоенен Ню Йорк. Шейбон съчетава емпатията си към хората, които са „затворници на собствените си ограничения“, и обичта си към комиксовите супергерои – не към недосегаемия Супермен, а към слепия Daredevil или Hourman, чиито сили траят само час.
Майкъл Шейбон е шампионът на загубеняците, потиснатите, неразбраните и невротиците. Тук привързаността и състраданието му към несъвършените персонажи изпъкват като негова запазена марка. Именно те превръщат протагонистите Кавалиър и Клей в по-запомнящи се и интригуващи образи от супергероите, които дуото създава. Признанието не закъснява – през 2001 г. „Невероятните приключения на Кавалиър и Клей“ е отличена с престижната литературна награда „Пулицър“, а провокативният автор Брет Ийстън Елис я определя като една от трите големи книги на неговото поколение.
За имитацията и нощното писане
Майкъл Шейбон (снимка: Sophie Bassouls/Corbis)
Супергероите и суперзлодеите играят съществена роля в писането на Шейбон още откакто на десет създава първия си кратък разказ, в който се вдъхновява от приключенията на Шерлок Холмс и Капитан Немо. Започва историята на пишещата машина на майка си и за негово собствено удивление успява да я завърши. Дори слага експлозия за финал. Макар днес да се надсмива над десетгодишното си Аз, научава много от първата си среща с писането. Признава, че се е опитвал да имитира стила на сър Артър Конан Дойл, който пробужда писателските му сетива за сюжет, подбор на думи и стил.
В интервю за Goodreads Шейбон споделя, че сред литературните му вдъхновители са още Едгар Алън По, Урсула ле Гуин, Ф. Скот Фицджералд и Владимир Набоков. Съвременните писатели, които го вдъхновяват и чиито книги използва като извор на вълнение и ентусиазъм преди работа, са Дейвид Мичъл и Майкъл Ондатджи. Според него увлечението по определени автори идва и си отива, а влиянието на конкретни творци избледнява – накрая остава единствено умението да редиш изречения, усвоено чрез съзнателната или несъзнателна имитация на любимците ти.
Майкъл Шейбон е безспорен работохолик. Мащабният му роман „Невероятните приключения на Кавалиър и Клей“ му отнема четири години, четири месеца и четири дни усилено писане. Работата му по книгата протича по обичайния за него суров график – пише пет дни в седмицата, като започва от десет вечерта в неделя и продължава до три сутринта. После си ляга и спи до единайсет на обяд. Не използва бюро, а предпочита дълбок стол с поставка за крака. Отпуска се назад с клавиатурата в скута си и лаптопа, поставен на нивото на очите му. Споделя, че при нощното писане разсейващите фактори рязко намаляват, а малките часове му съдействат да се потопи в историята така, както не му е по силите, докато в ума му жужат баналните ежедневни задачи. Освен това причудливата система позволява на Шейбон да прекарва време с четирите си деца следобед, докато жена му – писателката Айлет Уолдман, работи.
Смята, че творбите му споделят много общи мотиви, най-вече за връзките между бащи и синове или между мъжете като цяло – от бойни другари, през най-добри приятели и бизнес партньори, до любовници. Изследва с интерес и темата за семействата – тези, с които се раждаме и впоследствие губим или отхвърляме, и онези, които създаваме сами. Често се завръща към въпросите за пътуването към собствената ни същност, силата на въображението, еврейската идентичност и, разбира се, Втората световна война и Холокоста.
Като оставим настрана безупречното му писателско досие, Шейбон има репутацията на изключително щедър читател, който оказва незаменима подкрепа на прохождащи автори. Помага им да редактират ръкописите си, да публикуват и да промотират книгите си, като неизменно споменава имената им по време на интервюта, за да привлече вниманието върху таланта им, който иначе трудно би попаднал под светлината на прожекторите.
Любовта между писатели е по-силна от всичко
Майкъл Шейбон и Айлет Уолдман в дома им (снимка: Remodelista)
Айлет Уолдман е писателка от израело-американски произход. Авторка е на седем кримки от поредицата The Mommy-Track Mysteries и четири други романа, както и на няколко автобиографични есета за майчинството. В продължение на три години работи като адвокатка и извлича вдъхновение за творчеството си от професионалния си опит в съдебната система. През 1993 г. се омъжва за Майкъл Шейбон и връзката им става пословична в творческите среди. Бракът е втори за Шейбон, който две години по-рано се развежда с поетесата Лоли Грот. Двамата с Уолдман имат четири деца – Софи (23), Зийк (20), Айда Роуз (16) и Ейбрахам (14).
Някои артистични двойки поддържат здравословна дистанция. Шейбон и Уолдман са на коренно противоположния спектър и постоянно обсъждат това, върху което работят. В кабинета на Шейбон дори има люлеещ се стол, в който Айлет се сгушва по време на нощните му писателски сесии. Той признава в интервю за BuzzFeed, че първата чернова на един роман обикновено се крепи не на редакцията, а на насърчаването. В моменти на съмнение няма нищо по-полезно от това да получиш утвърдителен отговор на въпроса „Добре ли ти звучи?“. Двамата творят съвместно и са съставители на излезлия през пролетта на 2017 г. сборник с есета „Царство на маслини и пепел“ (изд. „Millenium“), в който известни писатели предлагат свидетелствата си за деликатната ситуация в израело-палестинския регион.
Айлет разказва как преди седем години Шейбон редактирал черновата на един от ръкописите й и, както обикновено, оставил след себе си море от поправки. Когато членките на женската й писателска група й дошли на гости и видели окъпаните в червено страници, се ужасили. Не можели да си представят как е възможно двама души редовно да си причиняват подобно нещо и да оцелеят като двойка.
По думите на Уолдман и Шейбон обаче именно в това се крие тайната на успешната им дълга връзка – в споделянето извън традиционните представи за брака. Огромна част от отношенията им нямат нищо общо с децата или със съпружеството, а с писането. То им помага да поддържат съвместния си живот вълнуващ и свеж. Става дума за творческа интимност и необяснимата й сила, която ги привлича не само като автори, но и като романтични партньори.
Можете да намерите книгите на Майкъл Шейбон в Ozone.bg.
