“Градът на гладните” (изд. „Бард“) е втората книга от страховитата трилогия на Рансъм Ригс за чудатите деца на Мис Перигрин. Изданието отново успява да прикове погледа със страшните си фотографии, които умело допълват историята. Снимките ни канят на разходка заедно с необикновените, гадините и гладните и ни помагат да съпреживеем всяка тяхна стъпка.
Шестнайсетгодишният Джейкъб Портман влиза в примката от 3 септември 1940 г., за да търси отговори за живота на дядо си. Там попада сред невероятните “магически” обитатели на сиропиталището на острова и не само намира отговори на въпросите си, но и разкрива за себе си истини, които дори не е предполагал.
Първите няколко страници на романа представляват кратък списък на главните герои, който е изключително полезен след паузата от няколко месеца между първата и втората част на поредицата. Историята започва точно там, където свърши “Домът на мис Перигрин за чудати деца” – всички сирачета, скупчени в две лодки, изтощени и объркани, гребящи далеч от острова, който дълго време е бил техен дом.
3 септември 1940 г.
Десет чудати деца бягат от армия чудовища.
Само една жена може да им помогне – но тя е затворена в тялото на птица.
Заедно с новооткритите си неествествени приятели, Джейкъб е твърдо решен да спаси своя имбрин. Ако Мис Перигрин остане в образа на птица за твърде дълго, има опасност да загуби същността си и да запази завинаги животинската си форма. Затова, въпреки страха от неизвестното, героите поемат към Лондон, където търсят друг имбрин, който може да помогне на тяхната покровителка. Мис Перигрин е жената, която ги е напътствала как да разкрият дарбите си, приютила ги е и ги е закриляла години наред. Любовта им към нея ги обединява и им дава сили да се борят и да продължават напред.
По своя път те се изправят пред нови предизвикателства, опознават себе си и развиват способностите 
си. Заобиколени от много опасности, тези невинни деца се сблъскват с ужасите на войната, минават през различни времеви примки и бягат от гладни и гадини.
“Градът на гладните” започва доста тромаво. След една повратна точка обаче историята те пленява и желанието да разбереш как ще завърши не те напуска, докато не прочетеш и последното изречение. А обратът в края е неочакван и вълнуващ и ме кара да чакам с нетърпение и третата, последна част от поредицата.
Припомнете си ревюто на Гери и за първата част на трилогията. Още едно мнение можете да намерите и в „Книголандия“.
