Думи като пандемия, коронавирус и COVID-19 вече тотално са ни втръснали, така че отчасти ще ви разбера, ако решите да не дочетете това ревю. От друга страна, ви провокирам да го направите, защото, когато някой има с какво смислено да допринесе към така или иначе пренаситения обществен дебат по важна тема, е по-добре да го чуем. В случая, при цялата ми нескромност, даже не говоря за себе си, а за световнопризнатия политолог Иван Кръстев.
„Утре ли е вече?“ (изд. „Обсидиан“) се появи към края на пика на пандемията, разглежда моменталните последици от COVID-19 и също така дава прогнози за света след вируса. Ако повдигнете скептично вежда и се запитате: „Не е ли рано за подобна книга?“, бих ви отговорила, че тъкмо сега ѝ е времето – ще разберете защо, след като я прочетете. Тя представя анализ, към който ще бъде интересно да се върнем и в бъдеще, но е особено нужна сега, понеже обществото ни е разделено. Все още сме обхванати от страх, а въпросите, които си задаваме, са много повече от научно обоснованите отговори, които получаваме.
Със своите стотина страници „Утре ли е вече?“ прилича по-скоро на дълго есе, което грабна вниманието ми с погледа към настоящата кризисна ситуация през философска, политическа и психологическа призма. Неслучайно авторът е носител на престижната награда за европейска есеистика „Жан Амери“ за 2020 година, а книгата му се превежда на 19 езика.
Според него пандемията е христоматиен пример за явлението „сив лебед“. Историята ни познава подобни ситуации и сме наясно, че е напълно възможно – дори сигурно – те да се повторят в даден момент. Въпреки това, щом се случат, се оказваме неподготвени и напълно изненадани. Кръстев дава за пример испанския грип, който само допреди три месеца беше потънал в забрава, независимо от чудовищно големия брой на загиналите (между 50 и 100 милиона души). Освен това от него ни дели няма и век – нищожен период, що се отнася за променящо света събитие. Защо обаче за двете световни войни, взели заедно по-малко жертви, има десетки филми, изписана е в пъти повече литература и се изучават в училище, а за испанския грип почти не се говори?
Иван Кръстев изрежда няколко причини, сред които е „стойността“, придавана на смъртта при едната и другата ситуация. Гибелта във военна битка се възприема за героична и дори логична, докато епидемиите убиват без ясна логика и структура. Ето защо и не намират своето място в колективната ни памет:
Неспособността ни, или може би нежеланието ни, да помним епидемиите вероятно се дължи и на това, че отказваме да приемем неоправданата смърт и страдание. Безсмислието на произволната болка се понася трудно.
Иван Кръстев (снимка: Wikipedia)
Авторът прави друг интересен психологически анализ с избора да решим къде е нашето „у дома“. В познатия ни свят на глобализация мнозина наричат повече от едно място „вкъщи“ и все пак трябваше да изберат кое усещат най-близко до дефиницията за дом. Семейството на самия Кръстев избира да се прибере в България за периода на изолацията, макар от години да живее във Виена. Именно по време на криза можем да намерим еднозначен отговор на въпросите какво значат корените ни за нас и какво е принадлежност, както и да отсеем истински важното за битието ни дори на инстинктивно ниво.
По-голямата част от книгата е посветена на прогнозите на прочутия политолог за бъдещето след пика на пандемията. Кръстев изтъква, че няма как да сме сигурни дали всичко ще приключи с отмяната на най-строгите мерки за социална изолация, нито дали пикът на заболели няма да се повтори. Според него обаче е факт, че светът ни се е променил трайно и старото „нормално“ няма да се завърне. Той е убеден, че на индивидуално ниво ни очаква „пандемия от носталгия“ по всичко, което доскоро сме приемали за даденост. В глобален план пък ще се сблъскаме с преосмисляне на концепцията за демокрация, за ползата от обединения като Европейския съюз и метода им на опериране.
Сред седемте парадокса на COVID-19, които Иван Кръстев споменава в книгата си, е, че вирусът срина бляскавата страна на глобализацията, но едновременно беше и неин агент:
Затварянето на границите между държавите от ЕС и затварянето ни у дома ни направиха по-космополитни от всякога. Може би за пръв път в историята хората по цял свят говорят за едно и също и изпитват еднакви страхове.
Предстои да открием дали действително ще станем свидетели на мащабни политически пренареждания, за които COVID-19 ще се яви катализатор, и дали науката ще вземе превес над конспиративните теории и ще обедини хората. Едно е ясно – при наличието на технологиите в ежедневието ни няма как да отстъпим от глобализацията. Въпросът е дали сме готови за тъмните ѝ страни, неизбежно придружаващи ползите от нея за развитието на човечеството.
Силно препоръчвам „Утре ли е вече?“ на всеки, който предпочита да се информира от разнообразни източници, преди да си изгради мнение по конкретна тема. Като всеки друг, и този следва да се чете критично. В книгата ще откриете някои отговори и още повече неизвестни, но със сигурност ще разбирате малко по-добре социалния експеримент, в който се озовахме.
Откъс от книгата „Утре ли е вече?“ можете да прочетете тук.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta20 при завършване на поръчката си.
