“Войната на вещиците” (изд. “Унискорп”) е името на трилогия, превърнала се в хит сред тийнейджърите в Испания и по света. Неин автор е Майте Каранса, която успява да оплете в една обикновена наглед фентъзи история вълшебното, забавното, трагичното и забраненото, за да прикове вниманието на читателя по безапелационен начин.
Първата книга – “Кланът на вълчицата” – въвежда читателите в историята на слабичката и грозновата Анаид и предизвикателно красивата й майка Селене. И двете са част от вещиците Омар – лечителки, грижовни, смъртни, милостиви, само дето никой не е уведомил Анаид за това. Тя е на 13 години, объркана е от настъпващия пубертет и никак не желае да бъде вещица от клана на вълчиците или пък да се бори с подозренията на майчините си приятелки, че Селене ги е предала и е станала Избраницата на вещиците Одиш. Твърде обърканата история се подрежда постепенно, разкривайки пред Анаид историята на семейството й…
Преди стотици години между две сестри-вещици – Ом и Од – се появява измамата и предателството. Майчиното страдание и желанието за отмъщение предизвикват появата на двата вечно воюващи рода – Омар и Одиш. Вещиците Омар са смъртни, те умеят да лекуват болните, да се грижат за изпадналите в беда и да раждат деца. Разпределени са в различни кланове с имена на животни и птици и владеят магии, макар и да не ги използват често. От клана на вълчицата са Селене и Анаид, както и Деметер – бабата на момичето, починала при неизяснени обстоятелства.
Вещиците Одиш са пълна противоположност на Омар – те са безсмъртни, защото се подхранват с кръвта на невинни момичета. (За справка: една от най-известните одишки е графиня Ержебет Батори.) Обичат лукса и притежават всичко, което искат. Черната магия е част от ежедневието им, а най-голямото им желание е да пленят Избраницата – онази дама с огненочервени коси, която ще се появи според пророчеството и ще има силата да унищожи единия от двата рода.
Всички са напълно убедени, че Избраницата е Селене. Нейните буйни червени коси и предизвикателното държание, самоувереността й и любовта към лесния лукс плашат посестримите й Омар, защото я правят лесна плячка за Черната графиня Баалат. Изчезването й отключва вълна от обвинения и подозрения, сред които дъщерята Анаид ще открие, че тя не е обикновено момиче и че майка ѝ трябва да бъде спасена, преди да я убият посестримите ѝ.
Докато се опитва да разбере коя е всъщност, Анаид ще се бори с тийнейджърските си неволи, ще бъде изправена пред кръстопътя на съмненията и често няма да вижда кой наистина е на нейна страна. Привидно добронамерените приятели могат да се окажат лъжовно утешение, а безобидните наглед уроци – смъртна заплаха. В дългото си търсене на истината Анаид ще бъде обградена (за добро или лошо) от Елена, Гая, Карин и Виктория (приятелки на майка й), както и от Клаудия (намръщена тийнейджърка – вещица). Неприятелите на момичето също ще са много, а зад привидно милото държание може да се крие смъртоносна магия.
“Кланът на вълчицата” е завладяващо начало на трилогията, в което магиите са като допълнение към заплетения сюжет, изграден майсторски от Майте Каранса. Различните нишки се разкриват постепенно, оплитайки читателя в една приказка за завист и съперничество, алчност и добросърдечност, стара като света. Общочовешките въпроси, които авторката поставя, глождят мислите и търсят отговорите си. Образите са пълнокръвни и толкова естествени, че те карат да се чудиш дали някоя Омар не живее в съседство.
Стабилната, вълнуваща основа на историята, изградена в “Кланът на вълчицата”, позволява на Майте Каранса да разгърне майсторството си до неподозирани висоти в“Ледената пустиня”. Тук вече не съществува нуждата да бъдат въведени множество герои и сюжетът се съсредоточава върху историята за появата на Анаид. Тъмните страни на произхода й, останали скрити в продължение на 15 години, ще й бъдат разкрити от Селене в едно дълго пътуване към неизвестното. Докато води дъщеря си, майката ще разкаже най-съкровените си спомени за първата любов, за приятелството и предателството, белязали появата на Анаид, както и за страховитите последици, предизвикани от младежкото безразсъдство. Образът на Гунар и на Бялата дама са завладяващи, а суровата красота на Севера изкарва на показ оцеляването като начин на живот.
“Ледената пустиня” намества много от липсващите парчета от пъзела, който ни предлага Каранса в първата книга. Тя засилва желанието на читателя да зърне в бъдещето, което обещава да е епично, вълнуващо, опасно и съдбоносно.
“Проклятието на Оди” – последната част от трилогията – излиза на пазара на 7 декември 2015 година, точно за началото на 43. Софийски международен панаир на книгата и за гостуването на Майте Каранса в България като гост на Софийския литературен фестивал.
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“. Прочетете и ревюто на Вал за друг роман на Майте Каранса – „Отровни думи“.