В напрегнатата обстановка, в която хората в България, а и по цял свят, се оказаха в последните седмици, имаме нужда от солидарност и емпатия повече от всякога. Екипът на „Аз чета“ попадна на публикация във Facebook на ИК „Бард“, която призовава да бъдем човечни и да се замислим за ситуацията, в която се намират българските издателствата в момента. По-долу ще намерите целия текст на публикацията, без редакция, както и линк към самия пост.
За книгите, които излизат, когато хората НЕ
Ако сте стриктни със забраната за излизане, влезте в кой да е сайт за книги. В онлайн пространството оживлените места няма нужда да бъдат избягвани. Доскоро секция „предстоящи“ или „очаквайте“ беше такова едно оживлено място, направо навалица ви казвам. Нещата обаче се променят и напоследък всяка напуснала секцията книга остава вакуум, празнота, така много скоро мястото ще пустее. В ИК „Бард“ нещата не са по-различни: средствата от едно продадено заглавие трябва да проектират следващото, което да заеме мястото му. Липсата на единия фактор, поражда липсата в другия. Така за двадесет и осем години, от онова лято на големите мечти и надежди, когато „Бард“ се появи на бял свят, за първи път каталога ни за април, пролетния и великденски каталог, каталога на новото начало – е почти празен. Не, това не е оплакване, за всеки бизнес ситуацията е критична, всеки се свива с надеждата лошото да отмине. Искам само да привлека вниманието ви и да отдадем заслуженото на онези, които имат смелостта да издават до последно и да не подминаваме появилите се в последната седмица заглавия. Книгата е духовно животно и като всяко нещо с дух и при тях новородените не оцеляват в негостоприемна среда. Като пример какви книги рискуваме да загърбим ще посоча само изключителната „Изхвърлени в Америка“ на малкото издателство ICU, появила се тази седмица. Много от другите книги, които се задават, също са особено атрактивни – в бурята шанс да оцелеят имат само най-силните.
И, моля, не подминавайте отворените малки книжарнички като саботиращи прокламираната изолация. Много от собствениците нямат избора и не могат да затворят: книжарниците са единственият им източник на средства, а и пристрастеността към книгите не бива да се подценява. Освен това да влезеш в книжарница не е по-опасно от всяко друго пазаруване от съзнателен човек, вече сте напипали протокола и начина. Ако не купувате, надникнете, поздравете, кажете мила дума, дайте надежда.
Използвам възможността да благодарим на куриерите, (не корпорациите, а конкретно момчетата, които разнасят) чиито услуги са глътката въздух, без която в момента не можем да минем. Благодарим и на вас – читетели, защото вие ни давате смисъла, без който не можем да бъдем.
Антон Велчев, ИК „Бард“
Снимка: Freepik
