Особена чест е възможността да надникнеш в света на децата и да се потопиш в техните фантазии. Провокирани от множеството въпроси, които напират в малките им глави, някои от тях могат да се превърнат дори в писатели, приканвайки със своите творения нас, възрастните, да излезем от сивите рамки, в които често живеем, и да се върнем назад към пъстрия свят на детството.
Такава покана „получих“ от малката седемгодишна писателка Мая Бояджиева, която след ваканция с родителите си в Париж решава да запише своите истории, провокирани от срещите с действителни лица и предмети. Въпросите, които вълнуват всяко дете, извират от кратките разказчета на Мая и припомнят на порасналите деца колко различен е светът през детските очи.
В книжката „Защо пиленцата нямат магазин за обувки?“ ще откриете шестнайсет разказчета, изпъстрени с детските разсъждения на Мая и прекрасните шарени и живи илюстрации на Даниела Попова. Вероятно ще се засмеете на историята за двете царици – едната черна, а другата „като картоф“, ще се почудите колко мъдрост носи една говореща тиква и ще се замислите колко малко трябва, за да бъдат една майка и дъщеря й щастливи. За разделите на най-добрите приятели (макар и краткотрайни) ще научите в разказчето за трите дюнера, а как е решен проблемът с измръзналите птичи краченца, ще оставя на вас да прочетете. Аз лично се смях много на историята за джуджето и контрабаса, защото… ами защото на музикалната приказка за виола и контрабас, на която присъствах в Софийска филхармония, видях как изглежда този инструмент в действителност. Но пък Мая Бояджиева отново ми припомни, че за мечтите няма пречки!
Не пропускайте да обърнете внимание и на огромния формат на книгата, нейните твърди и приятни на допир корици, чудесното оформление и машинописния шрифт. Вярвам, че и вие ще усетите радостта, искрящите детски мечти и любовта, вложени в книгата.
Кратичките разказчета на Мая Бояджиева носят едно особено ведро настроение. По детски чисти, те ни припомнят, че децата имат собствено мнение и единственото, което можем да направим за тях, е да ги обичаме безусловно и да им позволим да се развиват в личностите, които искат да бъдат.
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
