Решихме да открием тематичната ни Седмица на романтичната литература, като съберем на едно място книгите, които са накарали сърцата ни да трепнат, помогнали са ни да опознаем любовта в многобройните й проявления и си ни потопили в мечтателно настроение. Рагледайте препоръките ни – надяваме се да си харесате късче романтика, което да обагри пролетта ви :)
Габриела Кожухарова препоръчва:
„Без милост“ (изд. „Ибис“) от Лекси Блейк – до момента от трилогията „Лолес“ на български са излезли два романа, като третият се очаква съвсем скоро. Тъй като все още не съм завършила поредицата, а и втората част ме остави с противоречиви впечатления, се въздържам да я препоръчам в нейната цялост. „Без милост“ обаче страшно много ми хареса и се нареди сред любимите ми заглавия за миналата година. Най-силно ми допадна комбинацията между трилъра и романтиката, която изпълни историята с напрежение и направи преживяването двойно по-забавно, отколкото би било без корпоративнитв врътки, заплахите и сложните планове за отмъщение. Героите тук са безскрупулни, с мрачно минало и готови на всичко, за да постигнат възмездие за причинените им страдания. Лекси Блейк пише увлекателно и определено успява да се отличи в морето от романтични четива, робуващи на клишетата.
„Най-красивата жена във Флоренция“ (изд. „Софтпрес“) от Алиса Паломбо – обикновено историческата романтика не е моето нещо, но тази книга успя да ме трогне със съкровената връзка между главните герои. Паломбо описва любовта между един творец (при това не кой да е, а Ботичели) и неговата муза. Чувствата им далеч не се изчерпват с плътското привличане, а са породени от дълбоко възхищение към таланта, интелекта и стремежите на другия. Авторката изобразява една изпреварила времето си жена, която изпитва неутолима жажда за знания и изкуство и е способна на достойна за възхищение лоялност и обич. Историята й е разказана напоително, красиво и има много какво да предложи отвъд стандартното за жанра. Ако ви харесва да се връщате назад във времето чрез книгите, то тази ще ви поведе на поетична разходка из Флоренция и съдбите на нейните емблематични личности.
„Деликатност“ (изд. „Colibri“) от Давид Фоенкинос – вече съм препоръчвала тази книга толкова много пъти, че започват да ми свършват суперлативите по неин адрес. Това обаче не означава, че някога ще се уморя да я споменавам с възторг, защото „Деликатност“ е една от най-хубавите истории, които някога съм чела. Преди няколко години й посветих една прелестна неделя, която се запечата трайно в читателското ми съзнание. Романът на Фоенкинос съхранява в себе си съвършеното проявление на романтиката – онзи нежен, чист и вдъхновяващ копнеж по другия, примесен с обезоръжаващата безпомощност на героите, изненадани от обзелите ги чувства. Тъгата и радостта танцуват по страниците, а компания им прави прекрасното чувство за хумор на френския писател. От всички препоръчани заглавия, които съм изредила тук, „Деликатност“ наистина ми е най-скъпа на сърцето.
„Шоколадово докосване“ (изд. „Кръгозор“) от Лора Флоран – ето един класически любовен роман, който не само следва всички наложени традиции в жанра, но и ги поднася със солидна доза от най-изкусителното удоволствие на света – шоколада! Лора Флоран събира арогантния, амбициозен и грубоват майстор шоколатиер Доминик с крехката, емоционално уязвима Джейми. Комбинацията може и да изглежда малко необичайна, но ако сладкарството ни е научило на нещо, то е, че понякога именно контрастните вкусове си пасват най-добре. Книгата е сладка (във всеки смисъл на думата), изключително романтична и силно захаросана. Ако предпочитате по-обрано разказаните любовни сюжети, не бих ви насочила точно към нея, но ако търсите къде да избягате от реалността, „Шоколадово докосване“ е перфектното разтоварващо четиво за вас.
„Жената жерав“ (изд. „Студио Артлайн“) от Патрик Нес – от всички препоръки, които събрах тук, романът на Патрик Нес със сигурност е най-необичайният, отнесеният и философски разказаният. Авторът вплита в сюжета стара японска легенда и подхожда към историята с типичната си емпатия и безкрайна нежност към героите, които създава. Не е най-динамичната и изпълнена с обрати книга, на която ще попаднете, но със сигурност ще ви разчувства и ще събуди у вас копнеж по необикновеното. Любовната история тук е далеч от баналностите на ежедневието… и има крила.
Поредицата „Треска“ (изд. „Егмонт“) от Карън Мари Монинг – паранормалната романтика не е толкова популярна у нас, колкото ми се иска, но петте книги на Монинг доказват защо тези истории са толкова нашумели другаде и имат милиони верни фенове. „Треска“ потапя читателя в свят на свръхестествени създания, излезли директно от ирландската митология, които гледат на хората единствено като на храна или играчки, с които да се гаврят. Интересното тук е, че двамата главни герои МакКайла Лейн и Барон, които са пълно противоположности, не се влюбват от пръв поглед, нито пък се озовават в леглото няколко глави по-късно. Връзката им е сложна и противоречива, развива се бавно и постепенно, а образите им постоянно се задълбочават и дори добиват мрачни оттенъци. Паранормалното прелива от страниците и предлага безброй опасности и загадки. За съжаление, макар много да харесвам концепцията, сюжета и изградената от авторките вселена, ви предупреждавам да имате едно наум за българските издания. Преводът и редакцията в тях не са на особено високо ниво.
Трилогия „Ключове“ (изд. „Хермес“) от Нора Робъртс – имам много любими поредици от грандамата на жанра, но ако трябва да се спра на една, която бих изтъкнала пред всички останали, то това определено би била „Ключове“. Според мен тя донякъде надхвърля жанра си и не се съсредоточва изцяло върху романтиката, а върху пътя, който извървяват трите главни героини. Малъри, Дейна и Зоуи са изправени пред преломен момент в живота си и получават шанс за ново начало в лицето на мисия, обгърната в магия и тайнственост. Всяка от тях трябва да пребори различно изпитание, да преодолее свой дълбоко вкоренен страх и да опознае собствената си сила. Освен че има запомнящи се персонажи и разтапящи читателското сърце любовни сюжети, трилогията предлага и една от най-хубавите интерпретации на женското приятелство, на които съм попадала. Книгите са чисто удоволствие от първата до последната страница.
Милена Трендафилова препоръчва:
„Безумецът от Таро“ (изд. „Ciela“) от Деница Дилова – сравнително нов роман. Поставям го на първо място сред препоръките ми, защото смятам, че трябва да се чете съвременна българска литература, а и защото в него открих една по-различна любовна история. На пръв поглед може би изглежда малко стереотипна, но Дилова далеч не я разказва по клиширан начин. Дилова ме впечатли със стил, хумор и актуалност на сюжета. За кратичка книга от едва 150-ина страници мога да ви гарантирам увлекателно четене, интересно поднесена любовна интрига и добър финал.
„Утрото идва навреме“ (изд. „Ера“) от Анджи Стантън – една от онези хубави и леки романтични истории, които съдържат доза фантазия в себе си, но въпреки това ти се струват достатъчно реалистични и интересни. Студентката Аби пътува през времето, за да се срещне с Уил, който също е в напревара с часовниковата стрелка. Двамата се влюбват, за да докажат на всички, че когато искаш да бъдеш с човека до теб и да прекараш живота си с него, не съществуват граници и непреодолими обстоятелства. Много завладяваща и увлекателна книга, която ще прочетете неусетно и ще ви напомни за смисъла на утрото, споделено с любимия.
„Да чуеш ритъма на сърцето“ (изд. „Хермес“) от Ян-Филип Зендкер – дебютен роман, чийто ръкопис е бил отхвърлян 20 пъти от американски издателства, преди да бъде публикуван. Авторът е роден в Германия и се вдъхновява за написването му от престоя си в екзотичната Бирма (сега Мианмар). Историята е предадена толкова магически и красиво, че неимоверно увлича и най-скептичния читател относно подобни романтични сюжети, а финалът трогва и дори може да те разплаче. Ако искате да повярвате отново в съществуването на сродните души или в съкровищата, които таим в сърцата си, както и да си върнете надеждата за най-могъщата сила на света, то „Да чуеш ритъма на сърцето“ определено е вашата книга. Мен не само ме разчувства, но и ме накара да погледна от дръг ъгъл на всички хора, които се обичат. Може да сме много различни помежду си, но любовта навярно е единственото чувство, по което всички си приличаме – влюбени ли сме, светът става друг за всички ни. Романът има и продължение – „Гласовете на сърцето“, което също не е изпускане.
„Жена“ (изд. „Апостроф“) от Такео Аришима – един доста силен роман за онази всепоглъщаща, страстна и необуздана любов, която или гради мостове между, или ги руши, а понякога и двете едновременно. Подтикна ме да изляза от зоната си на комфорт, тъй като ми се струваше малко по-трагичен, отколкото би ми се искало. Едва когато затворих последната страница и книгата отлежа известно време в главата ми осъзнах, че съм се сблъскала с истински шедьовър. Ако се чудите каква цена е готов да плати човек за обичта си и какви могат да бъдат последствията, или пък ви се чете различна романтична история, която разкрива какво правят с нас истински дълбоките чувства, то „Жена“ със сигурност ще ви направи впечатление. Неизменно ще запомните и образа на главната героиня Йоко Сацуки.
„И всеки път морето“ (изд. „Enthusiast“) от Наташа Драгнич – идва лято, а с него и дните, които ще прекараме близо до морето. Предстоят ни онези мигове, в които любовта витае във въздуха и ни кара да гледаме на всичко с по-различни очи. Перфектният сезон за романа на Наташа Драгнич, разказващ за три сестри, които не си приличат по нищо друго, освен по вкуса си към мъже. Какво ли ще стане, ако се влюбят в един и същи човек? „И всеки път морето“ е тяхната емоционална и леко тъжна история, която обаче се чете с лекота. Тя носи след себе си лекия полъх на едно чувство, което може би всички сме изпитвали – да рухнеш след една нещастна любов. Ако търсите нещо повече от обичайния романтичен сюжет и искате да разберете смисъла на обичта и думичката „заедно“, това е вашата книга!
„Всички наши места“ (изд. „Enthusiast“) от Дженифър Нивън – романтична тийнейджърска книга, превърнала се в бестселър. Има защо! Изключително смислена, завладяваща и отлично разказана история за момче (Финч) и момиче (Вайълет), които се срещат и се влюбват, докато всеки от тях е изправен пред своите лични трудности. Нивън разгръща сюжета безупречно и създава толкова ярки образи, че даже успях да обикна Финч. Историята е наистина много емоционална и силна и до голяма степен е лична, както споделя самата авторка накрая. Впечатли ме, разтърси ме, разплака ме, но въпреки това не очаквайте захаросан финал. Понякога най-силните любови в живота ни са и най-трагични… Нека този факт обаче не ви спира да посегнете към книгата, защото „Всички наши места“ е важна творба, която повдига още по-важни въпроси за живота.
„Татко, аз и Ангелът“ (изд. „Мавзолея“) от Ваня Щерева – може би една от най-добрите романтични истории, сътворени от съвременни български писатели, които съм чела. Всепоглъщаща книга за всепоглъщаща любов с достоен финал. Такава любов не съществува само в литературата, има я и в живота, но рядко някой автор може да я опише толкова добре на хартия, колкото Щерева. Сещате ли се? Онази любов, за която си вярвате, че е единствена, неповторима, едва ли не вечна… Любовта, която носи смисъл на всяка частичка от деня ти, разтърсва света ти, преобръща всичко надолу с главата, кара те да говориш постоянно и непрекъснато за твоя обичан човек, дори да забравиш за себе си… Ето за такава любов ни разказва авторката – пламенна, от дъното на душата, която идва и опостушава, за да възкръсне от нея нещо още по-ценно.
Преслава Колева препоръчва:
„Твоята перфектна година“ (изд. „Емас“) от Шарлоте Лукас – към момента това е една от любимите ми книги за 2018-а. История за съдбата, за начина, по който избираме да живеем, и затова, че понякога всичко, което е нужно, за да променим посоката на живота си и да намерим щастието, е просто да направим първата крачка извън зоната си на комфорт. Сюжетът разказва за неизлечимо болен мъж, за жена, готова да се бори за любимия си, и човек, който привидно има всичко, но не е щастлив. Пътищата им ще се пресекат по неочакван начин чрез луксозен бележник-календар с мисли и задачи за всеки ден от годината. Книгоманите пък ще оценят следния дребен детайл – главният герой Йонатан е собственик на издателство, така че читателят има възможност да надникне в тайните на бранша. Сред страниците на романа е поместено и истинско писмо за отказ на ръкопис, което е откровено брутално.
„Споделени тайни“ (изд. „Ибис”) от Колийн Хувър – истината е, че всички книги на Хувър са силни и е трудно да избера само една, но „Споделени тайни“ засяга тема, която успя да ме разчувства много силно. Главните герои Обърн и Оуен се срещат случайно, ала привличането между двамата е мигновено. И двамата обаче ще трябват да решат проблемите си, преди да могат да бъдат заедно. Обърн Рийд ме впечатли с онази тиха сила, проявяваща се, когато си готов на всичко за любовта. Тук даже нямам предвид романтичната част и връзката й с Оуен. Самият той се оказва човек на дълга под привидно артистичната си натура и бохемския си начин на живот, а малко хора притежават това качество. Бих ви препоръчала тяхната историята, ако искате да прочетете силен, разтърсващ любовен роман, който крие доста изненадващи обрати.
„Жената с червеното тефтерче“ от Антоан Лорен (изд. „Факел експрес“) – роман, който няма да се уморя да препоръчвам. Фина, деликатна и красива история за любовта, която може да те накара да се влюбиш в някого без дори да си го виждал. Лоран намира красивата лилава чанта на Лор по странна прищявка на съдбата и се влюбва в нейната притежателка, като разгадава личността й чрез вещите, разкриващи вкусовете и същността й. Възможно ли е да случи нещо подобно? Според Антоан Лорен да, че и много повече! Изтънчено френско приключение, в което си заслужава да се гмурнете.
Цветомила Димитрова препоръчва:
„Аз преди теб“ (изд. „Хермес“) от Джоджо Мойс – не е от най-новите романтични заглавия, но за мен е една от най-знаковите книги от този жанр и затова не спирам да я препоръчвам. Основната причина да я харесвам е фактът, че историята не е съсредоточена толкова върху романса и чувствата между двамата герои, а обръща повече внимание на начина, по който животът им се променя след тяхната среща. Любовта става повод героинята да се осмели да излезе от зоната си на комфорт, да се предизвика и най-накрая да започне да живее за себе си. Историята е много емоционална, но авторката успява да постигне баланс между забавното и тъжното. Така посланието й неусетно стига до читателя и остава дълго в съзнанието. То ни напомня, че всеки от нас си има своя жълт клин на черни райета и трябва по-често да го носи, независимо какво мислят останалите.
„Йога по сицилиански“ (изд. „Хермес”) от Едуардо Хауреги –тази книга също е свързана с темата за преоткриването на себе си, следването на мечтите и бунта срещу установените норми. Романът представя част от сицилианската действителност и борбата с мафията, но и ни потапя в света на йогата и практиките за вглъбяване, медитация и изчистване на съзнанието. Накратко, има от всичко по малко и макар връзката между главните герои да не е от най-страстно описаните, читателят успява да усети романтиката. А най-хубавото е, че действието се развива в Италия. На мен само това ми стигаше, за да я прочета.
Можете да вземете всяка от тези книги от Ozone.bg.