Advertorial
Александър Секулов ще представи романите си „Колекционер на любовни изречения“ и „Малката светица и портокалите“ във Велико Търново и Русе съответно на 8 и 9 ноември от 18:00 ч. в местните книжарници „Хермес“.
Александър Секулов е автор и на романите „Господ слиза в Атина“, „Гравьор на сънища“, „Островът“ и „Скитникът и синовете“. Издал е поетичните книги „Карти и географии“, „Възхитително и леко“, „Море на живите“. Драматург е на Драматичен театър – Пловдив, носител на награда „Аскеер“ за пиесата „Няма ток за електрическия стол“.
Носител на националните награди за поезия „Христо Фотев“, „Николай Кънчев“, „Перото“, „Иван Николов“.
![](https://azcheta.com/azcheta-content/uploads/2017/07/Alexander_Sekulov.jpg)
Александър Секулов
„Колекционер на любовни изречения“
Не прилича на никоя друга книга, писана от български автор.
„Литературен вестник“
Бивша циркова актриса плаща с остатъка от дните си, за да издири колекция от истории за мъжа, с когото е била 2 дни, 17 часа, 43 минути и няколко неизмерими секунди. Прекосява пустини, плава сред ледове, губи се из неизследвани земи, но събира всички двайсет и осем истории за високия прегърбен вълшебник с оранжева риза и щастливо-отчаян поглед. Намира ги записани върху ябълкова кора, пламтяща хартия, глинени делви, пчелен восък и сребро… И ги чете неизменно с ментово листо под езика.
„Малката светица и портокалите“
Най-забележителната българска книга, която се е появявала в последните години.
в. „Труд“
Тъмното ѝ тяло бе като море, което не спира да шепти имената на любимите си удавници. Вълните приемаха, обгръщаха и отнасяха мъжете в ежедневния ритуал на забравата. Крушението бе песен, която те изпълняваха съсредоточено и тържествено в нелепото си очакване за спасение. Често пъти Матео и Леополд намираха по бреговете ѝ останки от лекокрили кораби и трупове на лекомислени вестители. Случваше се бурята й да изхвърля сандъци с непознати предмети и товари, нерядко – истински съкровища. Понякога тъмната й вода утихваше в себе си; разнасяше се тихият шепот на благодарните сълзи. Тогава те, разделени от километри, време и случайни мъже, заставаха на брега, опитваха се да четат йероглифите от сол върху пясъка и знаеха, че това са писма единствено за тях.