На тазгодишната Алея на книгата във Варна минах случайно през щанда на издателство „Емас” и се загледах в изложената на почетно място „Даровита”. Корицата определено е достойна за възхищение, но попадна ли на роман от юношеския жанр, веднага заставам нащрек. Сензорите ми за клишета, плоски герои и лигава любовна история започват предупредително да пиукат и ме предупреждават да стоя настрана.
Тогава Йоана от „Емас” ми разказа как е попаднала на книгата и защо я е харесала. Впуснахме се в разговор за главната героиня, за избрания шрифт, за това как ще бъдат преведени на български заглавията на следващите романи на Кристин Кашор и, разбира се, за Златина Зарева, студентка по графичен дизайн, чието дело е прекрасната корица. Кашор дори я е публикувала в блога си като една от любимите й (а „Даровита” е преведена на над 30 езика). Това е и една от причините да обичам книжните панаири – интересните разговори с хората зад щанда.
Когато някой ти разкаже с толкова ентусиазъм за работата си по дадена книга, няма как да не проявиш любопитство. Ето защо реших да дам шанс на „Даровита”, въпреки предразсъдъците ми към жанра.
В каква реалност ни пренася „Даровита”? Седемте кралства са красив, живописен свят, родина на Даровитите – хора с особена Дарба, към които околните се отнасят с подозрение и страх. Някои от Дарбите са безобидни, като например
талантът да танцуваш или да пееш. Други обаче са опасни и вдъхват ужас на обикновените хора.
Именно такава способност притежава Катса. Момичето е роден убиец – всяко нейно движение може да завърши с фатален край за нещастника, изпречил се на пътя й. От тази нейна Дарба с охота се възползва вуйчо й, своенравният крал Ранда, който принуждава племенничката си да наказва сурово непокорните лордове, подлагайки ги на мъчения. Свирепият владетел гордо я излага на показ като своя собственост, неговата лична безмозъчна машина за убиване. Ранда обаче не подозира, че в разрез с повелите му, Катса ръководи Съвета – тайна организация, която действа извън кралската юрисдикция и помага на хора в нужда.
По време на една от мисиите си към Съвета, Катса среща лиенидския принц По, също притежател на Дарба. В негово лице Катса ще намери едновременно достоен противник, боен другар и верен приятел, който ще отвори очите й за много от заблудите на коварните крале, управляващи света, в който живее.
Обичам силните, добре изградени женски образи, чиито вътрешни светове са една постоянна буря от противоречия. Даровитата Катса изключително много ми напомня за една друга смъртоносна дама – Самира. Подобно на еничарката, Катса също е независима, несломима героиня, която смело се бори срещу порядките на своя свят и с много воля и съобразителност успява да излезе победител от всяка ситуация. Макар тепърва да опознава в дълбочина Дарбата си, Катса е интелигентен хищник, който добре съзнава докъде се простират уменията му. Прозорливостта й обаче се ограничава в рамките на бойното поле. Опре ли до чувства и човешки взаимоотношения, неадекватността й е отчайваща и дори забавна.
Светът на Седемте кралства не е изпълнен с чародейства, свръхестествени създания и други подобни елементи, асоциирани с класическото фентъзи – тя залага на реализма и конфликтите между различните герои, които да подправят с малко сол и пипер приключенията им. На моменти обаче познатата структура „пътуване от точка А до точка Б” с описание на гледките по пътя дотяга и отнема доста от динамиката на книгата. „Даровита” успява да компенсира този недостатък с чудесния баланс между загадката, фентъзи мотива и любовната нишка.
„Даровита” се нарежда сред фаворитите ми в жанра, наред със „Създадена от дим и кост”. Книгата е увличащо и разтоварващо четиво със страхотна главна героиня. Погледнах резюметата на следващите две части от поредицата и ми се струва, че нататък историята ще става все по-интересна. Във всеки от следващите романи Кашор ще ни разказва за различна Даровита и ще рисува нова и все по-плътна картина на Седемте кралства и тайните на техните владетели.
Подробно ревю и в „Под моста”.
