Ще се опитам да ви представя новата книга на Веселина Седларска все едно посягам към кутия с шоколадови бонбони. Първо видях опаковката (корицата). Този вид естетика ме грабва – семпла, ярка, едновременно тиха с липсата на каквато и да е претрупаност и крещяща – с посланието си. Така я виждам аз и поздравявам Фиделия Косева за изпълнението. След това прочитам заглавието, името на автора и макар да знам, че няма да съжалявам, ако отворя книгата, го правя плахо. Защото съм сигурна, че Веселина Седларска не е написала обикновено четиво. И се оказвам права.
„Депресията ме обича“ (изд. „Ciela“) е трогателна изповед за лично преживяното, което трудно се описва с думи. Веднъж материализирали се обаче, те имат силата да променят животи.
Бъркат често депресията с тъга. Тя не е тъга, тъгата е чувство. Депресията е липса на чувства.
Когато посегнах към книгата на Веселина Седларска, направих мислен паралел с друго издание за депресията, която прочетох преди известно време – „Причините да останеш жив“ от британския журналист и писател Мат Хейг. С интерес установих, че въпросното произведение се споменава и цитира на няколко места в „Депресията ме обича“. Не се учудих, защото Хейг е написал една прекрасна, много откровена и пропита с чувство за хумор книга, която засяга важни теми, без да звучи клиширано или назидателно.
Всъщност Седларска прави препратки и към много други трудове, по всякакви теми. Ерудицията ѝ позволява на читателя да ги възприема с лекота, а не като фалшиво парадиране на знание. Почти като „синестезия“ определям удоволствието от стимулирането на различните сетива, докато четях. Толкова майсторски пише авторката, че интуитивно се възхищаваш на уменията ѝ. Тя вплита самоирония в текста, където е уместна, а на други места толкова опустошително те кара да съпреживееш болката с нея, че се чудиш колко още можеш да понесеш.
Депресията е отсъствието с най-силно присъствие. Нека няма нищо друго, нека само тя е тук.
Пътуването ми през „Депресията ме обича“ не бе равномерно. В началото главите са по-дълги и предполагат заплитане на история. След това обаче не последва развръзка. По-нататък пък са включени съвсем кратки текстове, почти като фейсбук статуси. Леко се смутих, но не се разочаровах. Просто трябваше да превключа на ритъм, различен от очакваното. Но си дадох сметка, че няма как една нехудожествена книга, която разголва душата на своята създателка, да не е фрагментарна. Нищо в живота ни не е ясно структурирано, подредено в стройни редици, емоциите – напъхани в еднакви кутии, чувствата – подредени по конец. Има горе, има и долу, стъпка напред, три назад, които накрая може да се окажат засилка за скок. Така пише и Веселина Седларска и ѝ благодаря за споделеното. Накара ме да я почувствам като близка приятелка.
Депресията не е нещастие. Затова обратното на депресията не е щастие. Депресията е нежелание да се живее. Противоположното е жизнелюбие.
Веселина Седларска
Да се говори за депресията от първо лице е от изключителна важност. Най-вероятно никой не я изживява по идентичен начин с друг човек, но сходства със сигурност се намират, дори културите да са различни. Отново си спомням колко общо е намерила авторката с преживяното от Мат Хейг, макар по много параметри българите да сме много различни от британците. Тази невидима нишка между човешките съдби може да бъде невероятна утеха (че не си сам в болката си), а и катализатор за позитивна промяна.
„Депресията ме обича“ обаче ме впечатли най-много с отличителните си черти. Тя е написана така, че да докосне дълбоко и трайно именно българския читател. Веселина Седларска е създала особено проницателни текстове, които анализират нашата народопсихология. Пречупила ги е през призмата на дългогодишния си журналистически опит, но и през собствените си вярвания и ценностна система. Говори, по мое мнение брилянтно, за „колективното несъзнавано“ в българския контекст.
Депресираните хора са чудесни купувачи, те си въобразяват, че могат да запълнят дупките в душите си със стоки.
Започнах с кутия шоколадови бонбони, но се разсеях от вкусния аналог, за да успея да внуша на четящия колко ценна е тази книга. На финала си позволявам да ви върна към красивата, вече отворена опаковка. Различните глави в книгата все едно носят вкуса на няколко вида шоколад. Попаднали сте на един-два натурални, горчиви бонбона. После свеж ментов пълнеж и един млечен, далеч по-сладък (като надеждата). Но не съжалявате, че сте опитали и горчивите. Казват, че са по-здравословни. Така е и с отрезвяващите, трудни моменти в живота ни. Полезни са. Служат ни, за да намерим най-ценното – себе си и своята мисия.
Не пропускайте ревютата ни за „Кладенецът“ и „България за начинаещи“. Ако искате да научите повече за Веселина Седларска, вижте какво ни сподели тя в рубриката „Как четеш“.
Можете да вземете тази книга с отстъпка от Ozone.bg, като ползвате код AZCHETA20Q4 при завършване на поръчката си!
