Изборът на корица, която да поместим в обхвата на еротичното, да изобразява еротика, имаше своите предизвикателства. От една страна съвпаднаха очакванията ни преводната художествена литература на любовна или еротична тематика, да има подобна корица. От друга страна художници, илюстратори и графични дизайнери на корици явно не са се постарали достатъчно и са подценили жанра. Особено видимо е в преводните книги.
Сред изровените 41 корици на преводна литература еротичното е или твърде жестово, или ярко блудкаво, или директно – грозно. Наблюдава се още една тенденция. В началото на 90-те години еротичните романи са мислени сериозно (напр. преводът на „Емануела“ е направен от екип от няколко преводачи) и съответно визията на корицата прилепва към съдържанието и паметта. След това сякаш има затишие и едва в последните няколко години отново се правят въздействащи и естетически еротични корици.
Пълният албум от снимки на корици се показа на двете „офлайн“ събития на „Аз чета“ в рамките на „Дните на любовта и еротиката“.
- „Емануела“, Еманюел Арсан. Изд. „Сибия“, 1988
- „Изневяра“, Паулу Коелю. Изд. „Обсидиан“, 2014
- „Поезия“, Едгар Алън По. Изд. „Стефан Добрев“. Илюстратор: Атанас Атанасов
- „Момиче влиза в бара“, Хелена С. Пейдж. Изд. „Прозорец“, 2014
- „Ябълката на Сезан“, Йосип Ости. Изд. „Панорама“, 2012. Художник: Капка Кънева
- „Горчива луна“, Паскал Брюкнер. Изд. Глория Мунди, 1999
- „Делтата на Венера“, Анаис Нин. Изд. „Хемус“, 1995
- „Жени“, Чарлз Буковски. Изд. „ФАМА“, 2012.
- „Лолита“, Владимир Набоков. Изд. „Народна лултура“, 1991
- „Лолита“, Владимир Набоков. Изд. „ФАМА“, 2011
- „Историята на О“, Полин Реаж. Изд. „Медиум 999“, 1991
- „Кафене „Бразилия“, Таня Дюкерс. Изд. „Ерго“, 2012. Художник: Лиляна Дворянова
- „Светият демон“, Петър Били. Изд. „Ерго“, 2011. Художник: Лиляна Дворянова
- „Любов“, Исабел Алиенде. Изд. „Колибри“, 2015.