Когато един път те нарочат за герой, тази репутация ще те следва цял живот. Грегор нямаше никакво намерение да става такъв, когато започнаха приключенията му в Подземната страна. След като Сивото пророчество е изпълнено и изчезналият му баща – спасен, Грегор се сбогува с Подземната страна и бе готов никога повече да не се върне там. В крайна сметка гигантските хлебарки, кръвожадните плъхове и подлите предателства са твърде много за едно единадесетгодишно момче.
Но съдбата (и нейният слуга, ясновидецът Бартоломю Сандуич) имат съвсем други намерения за него. „Грегор и гибелното пророчество“ отново се спуска в дълбините на земята, за да ни разкаже още за кралското семейство на Регалия, за пророчествата на Сандуич и за войната с гризачите. Малко по малко, Колинс разширява света, които героите й населяват, срещайки ни с нови представители на народите/видовете, които обитават Подземната страна.
Оказва се, че Грегор, който през живота си не е воювал истински, трябва да се изправи срещу митично чудовище, което всява ужас в цялата Подземна страна и което заплашва да разруши семейството му. В крайна сметка (като повечето герои) Грегор отново няма избор – съдбата му е предначертана. Тази дама обаче обича да си играе с хората (и всички останали), затова му поднася пътешествие, изпълнено с изненади и неочаквани обрати. И докато четеш, момчето пораства пред очите ти, открива най-различни неща за себе си, скрити таланти и черти на характера си, които преобръщат тълкуването на пророчеството. И въпреки че семейството на Грегор е отново заедно и ще прекара първата си щастлива Коледа от много време насам, финалът на книгата не е захаросания хепиенд, който очакваш от детски роман.
Едно е ясно – Грегор скоро ще се завърне отново в Подземната страна за нови приключения и изпитания.
И макар книгата да предвидена за по-младежка аудитория, Сюзан Колинс не захаросва прекалено много нещата. Бедността, налегнала семейството на Грегор е описана пестеливо, но достатъчно, за да бъде разбрана от читателите от всяка възраст (някои от разсъжденията на Грегор свързани с количеството храна в дома им, много ми напомниха за началото на „Чарли и шоколадовата фабрика„). Обичам детски книги, които не подценяват децата като читатели – и се радвам, че все повече от тях могат да бъдат намерени на български език.
Благодаря, Милена! Прекрасно ревю, както винаги! Особено ми хареса това – „И докато четеш, момчето пораства пред очите ти“. Точно това усещане имах за Грегор през цялото време, и най-много ми допадна именно този факт – че той е един непрекъснато развиващ се образ. В първата книга от поредицата можех все пак донякъде да го възприема като дете; но накрая го приемах напълно като зрял човек – и това беше наистина промяна, която стана пред очите ми. Радвам се, че има кой да напише тези неща точно за тези книги.
Ами не съм сигурна, че мога да го възприема като дете, сблъска му със смъртта и ужаса е твърде близък. Страхотно четиво, вече нямам търпение за следващите :)
Аз също не го възприемам като дете – и то може би още от края на първата книга, а в следващите пък вече съвсем. Така разсъждава, над такива неща се замисля, че чак настръхвам – такова зряло мислене и такова отговорно отношение има за един куп неща. В последната щнига тотално бях забравила, че тоя човек е само на 12 години.