fb
Ревюта

Срещнеш ли веднъж „Хала“, може да те преследва цял живот

5 мин.

Един ден някоя книга излиза на литературната сцена, а на следващия всички говорят за нея. Когато става въпрос за популярен и обичан автор, обикновено няма изненади – феновете очакват техните творби месеци преди официалното им издаване. Когато обаче романът е дебют, нещата са малко по-сложни, защото непознатото буди недоверие и любопитство в почти еднаква степен.

„Хала“ (изд. „Хермес“) от Нейтън Хил е такъв дебют, който не се появи точно изневиделица, имайки предвид, че авторът е работил върху него почти десет години. Ако обаче съдим по международните отзиви, определено хвана голяма част от читателите си неподготвени. Неподготвени за мащаба на книгата, за броя сюжетни линии, за детайлните описания на социо-културни феномени, за цялостното усещане, че историята се повтаря, и за притеснителната тежест, която носят собствените ни всекидневни избори.

Да се опише накратко за какво разказва книга от почти 600 страници никога не е лесно, но за „Хала“ е почти невъзможно. В центъра на сюжета са Самюъл, който е неуспял писател, демотивиран университетски преподавател и като цяло неудовлетворен от живота човек, и майка му, която го е изоставила като дете. Самюъл не поддържа връзка с нея от години, с баща си също не е близък, а голямата му любов отдавна е изгубена – той открива някакъв смисъл единствено в онлайн играта, на която отдава свободното си време. Докато един ден майка му не се появява с гръм и трясък обратно в живота му, и то не как да е, а посредством новинарските емисии.

Шейсетгодишната Фей е нападнала с камъни губернатора и след разкритието, че като млада е участвала в антивоенни движения и е била арестувана за проституция, журналистите с лека ръка я категоризират като терористка. Самюъл упорито се опитва да игнорира целия скандал, но лицето на Фей го гледа от всеки телевизионен екран. Когато издателят му го заплашва с прекратяване на договора, единствената възможност за Самюъл да спаси потенциалната си кариера като писател е да напише книга за горещата тема на деня – майка му.

Нейтън Хил (снимка: Naples Daily News)

От тази точка се разклоняват множество сюжетни линии, като повечето от тях засягат миналото на Фей и проследяват събитията, довели до изоставянето на съпруга и детето й, a впоследствие и до скандала с камъните. Разказът прескача предимно между 60-те години на XX век, по време на студентските протести в Чикаго срещу войната във Виетнам, и средата на 2011 г., когато Самюъл научава все повече за майка си. Няколко кратки отклонения ни пренасят в детството и ученическите години на Фей, когато тя среща бащата на Самюъл, в детството на Самюъл преди и след като Фей ги напуска, както и в младостта на бащата на Фей, който е мигрирал от Норвегия.

Фей и Самюъл си приличат повече, отколкото предполагат. И двамата са носители на семейно проклятие от предишно поколение – започват живота си с мечти и надежди, които бързо се оказват невъзможни, и макар в голяма степен нещастието им да е предизвикано от обстоятелствата, всеки техен избор ги води в грешна посока.

Освен тях двамата Хил въвежда цяло съзвездие от второстепенни герои, всеки от които в един или друг момент се усеща като главен. Гледната точка се сменя помежду им, като първоначално някои от тях дори изглеждат излишни, но в хода на действието придобиват все по-голямо значение. Образите са забележително реалистични и разнообразни – от привилегировани студенти и вманиачени геймъри в днешни дни до неморални полицаи и протестиращи хипита през 60-те. 

Освен впечатляващо пълнокръвни образи, има още нещо, което Нейтън Хил (пре)създава майсторски, и това е социалният контекст. Действието се развива в миналото – дали преди осем, четиринайсет или петдесет години, но събитията звучат твърде познато и актуално. Като бивш журналист, Хил насища страниците на романа с цинизъм и сатира, политически схеми и обществени конфликти, които са изкуствено създадени, но водят до съвсем реално и неовладяно насилие, както и медийни манипулации, които хората приемат за свои истини. Социокултурният анализ в „Хала“ на места ми идваше малко в повече, но е толкова обширен, че ми беше трудно да повярвам, че чета дебютен роман.

След последната страница имах чувството, че съм прочела поне три отделни романа, които обаче някак се допълват. Конкретни сцени ми се сториха излишно дълги, но те засягат предимно теми, които лично на мен не са ми особено интересни (предполагам, че запалените геймъри биха оценили няколко поредни страници описание на аватар в онлайн игра). Освено това минисюжетите сякаш водят самостоятелен живот и не можех да си представя къде е мястото им в цялата история, въпреки че постепенно се напаснаха като парчета от пъзел. Обемът на романа изглежда стресиращ именно заради големия брой елементи, но накрая цялостният завършен пейзаж оставя много приятно чувствот на удовлетворение.

Колкото до самата хала… Не мога да ви кажа какво всъщност е халата, тя е нещо различно за всеки. Тя е свързана с личните ни избори, призраците от миналото, които пренасяме в бъдещето си, и начина, по който решаваме да изживеем живота си. И ако романът на Нейтън Хил предизвиква противоречиви и разнопосочни мнения, то вероятно е, защото всеки търси в него своята хала.

Още едно мнение за романа може да намерите при Христо в „Книголандия“.

Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!

[ + ]