Да посегнеш към книга с такава корица посред зима си е чист бунтарски акт срещу студа! И аз бях привлечена от асоциациите, които ми донесе – пътешествие, лято, приключения. „Жълтият плик“ (изд. „Ера“) от Ким Динан, разбира се, е много повече от това. Тя носи интересни послания и очаквам да предизвика полярни мнения сред читателите. Просто защото Ким е различна от много от нас, избралите да живеят повече или по-малко по установените от западното общество норми.
Книгата е автобиографична история на двойка средностатистически американци, разказана от името на Ким. Те водят удобен живот, без лишения, но пък с ипотека, заеми и работа в офис от 9 до 17 ч. И двамата обичат да тичат, защото им вдъхва чувство на свобода в моментите, в които не са впримчени в професионални задължения.
Но този живот – една непрестанна въртележка от ангажименти правила – започва да писва на Ким. Дотук нищо неочаквано – свидетели сме на подобен сценарий в собственото си ежедневие. Не казвам, че това сте вие, но съм сигурна, че познавате хора, които не харесват живота си и въпреки това не предприемат действия за промяна. Е, Ким и Браян го правят.
Двигател за промяната е Ким, но съпругът й решава да я подкрепи. И така, през 2012 г. те напускат работните си места, продават къщата и колата си, разделят се с почти всички вещи, трупани през годините, и тръгват да обикалят света! Ким резюмира причината за радикалното решение така:
По пътя бях заменила човека, който исках да бъда и който действително съм, срещу традиционния модел на успеха.
Преди да заминат, семейна двойка приятели им прави неочакван подарък – жълт плик с 1000 долара. Поръчението е да ги ползват по време на пътешествието си:
Има само три правила. Не премисляй дълго, споделяй преживяното, ако пожелаеш, не се чувствай длъжна да раздадеш всичко.
Спокойно, това въобще не е спойлер. Според мен есенцията на историята далеч не се свежда до тези пари и мисията те да бъдат раздавани. По-скоро я правят още по-колоритна и запомняща се. Вероятно мнозина биха си купили книгата, привлечени от любопитството да разкрият тайната на жълтия плик. А и от самия жълт плик, прикрепен към задната корица – симпатично намигване към читателя. Не препоръчвам да се чете в електронен вариант, ще го пропуснете!
За мен най-впечатляваща е смелостта на двама души да се откажат от материалните блага, с които са свикнали, и да поемат риск с една цел – да следват мечтите си. Признавам, звучи малко мелодраматично, но когато се питам дали аз бих го направила, не съм сигурна, че отговорът е положителен. Би ми се искало да не разчитам толкова нa вещите в ежедневието си и примерът на хора, които са постигнали подобна независимост, ми е крайно интригуващ.
Ким Динан (снимка: kimdinan.com)
Ким и Браян пътешестват из Южна Америка, Индия, Индонезия и Виетнам и се изправят пред редица трудности, произтичащи от различията в културите. „Жълтият плик“ изобилства и от комични случки. Мечтата на Ким е да пише, но тя остава някак на заден план в разказа й, което леко ме разочарова. Щях да усетя книгата по-близка, ако в нея се акцентираше повече върху смисъла на личната саможертва на авторката. Вместо това се говори повече за вътрешните борби и дилеми дали е постъпила правилно, върху несгодите от огромната промяна.
Не съдя Ким, дори мисля, че тя притежава качества, които искам да възпитам у себе си, но едно не разбирам във философията й. Да се откъснеш от материалния свят и да търсиш себе си – наречето го душевна хармония – за мен е прекрасно, но само ако си го поставим като цел за определен период от време. Аз обаче останах с впечатление, че Ким просто иска да живее безметежно отсега нататък. За мен животът е смислен, когато произвеждаме, оставяме следа, влагаме енергията си в нещо значимо не само за нас, а и за околните. И ако това включва работа в офис от 9 до 17 ч. – какво лошо? Ким не говори за нещата, които иска да прави, а за тези, от които иска да избяга. Нещо ми липсва тук…
Но книгата ми хареса, защото повдигна въпроси за оковите на съвременните удобства, за пътя и целите, към които се стремим. Не ми е необходимо да се идентифицирам с героя на дадена книга, за да му симпатизирам. Достатъчно е тя да открехне врата към непознат свят – точно както стана с „Жълтият плик“. Според мен е важно да четем за различните от нас. На едни ще искаме да заприличаме, на други – да не повтаряме грешките. Но със сигурност ще сме станали малко по-богати, защото ще сме разширили кръгозора си.
Ако решите, че ви се пътува мислено из континенти, култури и разбирания, „Жълтият плик“ може да бъде ваш пътеводител! Bon voyage!
Откъс от книгата можете да прочетете тук.
Блогът на Ким So Many Places е обявен за най-добър блог за пътешественици от USA Today.
