Как четеш: Даниел Ненчев

Даниел Ненчев е водещ на предаването „Денят започва с култура” по БНТ. Заедно с екипа му е носител на наградата на София за ярки постижения в областта на културата – за журналистика. Даниел спечели и наградата за най-добър късометражен филм на фестивала Edit във Франкфурт за филма „Вода“. В момента Даниел работи по планирането на втората акция от проекта му  Графонетика, която ще се осъществи през септември, в рамките на фестивала „Нощ на музеите и галериите” в Пловдив, а блогът на проекта можете да намерите тук. С нетърпение чакаме и книгата му за група Остава, а ние междувременно решихме да разберем какво и как чете Даниел и ето какво ни сподели той:

Какво са книгите за теб?

Витамини за мозъка. Двигател за краката. Храна за душата. Възможност да се променям.

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си ?

Библията. Също „Архипелаг ГУЛАГ”. „Престъпление и наказание”.  Вероятно има и книги, които подмолно са свършили важна работа във вътрешната ми архитектура. Сещам се и за „Да уловиш голямата риба” на Дейвид Линч, но не практикувам трансцедентална медитация. „Сто години самота”. Сп. Егоист. Андерсеновите приказки. „1984” на Джордж Оруел.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?

Снимам ги със смартфона или си записвам в него, когато е удобно. Относно драскането – ако отпред има автограф, това значи че вече книгата е само за мен и мога да си вандалствам както ми дойде върху територията й (никога обаче не го правя, защото ми е жал). Ако обаче няма автограф – това предполага възможността и друг да я чете. Тогава съм още по-внимателен.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?

С книгоразделители. Така книгата прилича на Дон Кихот с копието (друга важна книга). Хубавите книгораздели са още едно намигване на художника към книгата, към дизайна и корицата й.

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?

Орехи биха били подходящи, не мислите ли? Идеалният вариант е да не правиш друго, когато четеш. Освен например да караш сноуборд. Така може!

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?

Идеи.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?

Игрално или документално кино?

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?

Държа. А най-яките книги са тези, които не можеш да ги спреш по всяко време. Например, тези на Уелбек, Мураками и примерно Парушев.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?

Вече не мога да си позволя дълго време да си губя времето. Колко жалко.

Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?

Хартиени! А вас да ви питам, не искате ли един електронен таратор? А искате ли да гледате театър през телефона си? Разбира се, има аргументи за функционалността и удобството на електронните книги – ОК. Струва ми се обаче неуважително към книгата да я превръщаме във файл.Междувпрочем, страхотен спор правят по темата Умберто Еко и Жан-Клод Кариер в книгата „Това не е краят на книгите”. Иначе, жена ми ревнува от електрониката и електротехниката, към които съм пристрастен. А вкъщи имаме полиграфически бижута като „Алиса в страната на чудесата” с илюстрациите на гения Ясен Гюзелев или пък една гигантска книга от друг гений – Иван Газдов посветена на авторския плакат, която е без цена и е безценна. Подобни издания решават генералния спор.

Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?

Хумберт Хумберт не е ли крайно дразнещ, смущаващ и притесняващ герой? А ”Лолита” не е ли една от най-добрите книги писани някога от човек? Преживявам литературата като по-силна от всеки герой.

Какво четеш в момента?

Разказите в последния брой на Granta. Публицистиката на Теодора Димова. Умишлено бавя това да изчета „И всичко стана Луна” на ГГ. Не е ли страхотно, че сега всички се сещат кой е ГГ, а?

Коя е последната книга, която си купи?

За подарък, не за първи път, купих графичния роман-трагикомикс „Вечната муха” на Георги Господинов и Никола Тороманов. За себе си – Записките на Константин Павлов.

От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?

Винаги по няколко. Има книги за различни състояния.  На „Апарат” например много й отива да се чете, докато отиваш, за да си изпълниш нормата за деня като бурмичка в капиталистическата машина. Има автори, които обичаме да четем с жена ми и да обсъждаме. Поезията пък често е подходяща за последна гледка под уморени клепачи.

Имаш ли си любимо място/време за четене?

Всяко, стига да е тихо и удобно.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?

Поредици от самостоятелни издания.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?

Големите класици няма какво да ги препоръчвам на приятелите си. Те са ми приятели вероятно именно, защото ги познават. Препоръчвам или подарявам това, което ме е впечатлило напоследък. В последните години – Жоро Господинов, Басните на Аугусто Монтеросо, Изповедите на Боно, „Project Dostoevski”, „Какъвто трябваше да бъда” на Гого Лозанов, Захари Карабашлиев. И Бегбеде – на младежи, който искам да зарибя да четат. Важна е съвременната българска литература, защото разширява общия ни разговор, обяснява и анализира историческата ситуация, дава чувство за принадлежност, а в редки случаи и осмисля живота ни тук.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)

Ани ги организира, по дизайнерски принцип. И така че под ръка да са ни тези, които четем в момента. Иначе има рафтове с книгите, на които Ани е правила корици, рафтове с албуми, с всички книги на Амели Нотомб, с тези на Умберто Еко, на Кайо Терзийски, на Богдан Русев, с кино поредицата Амаркорд на изд. Колибри и т.н. Аз пък имам отделна лична библиотека с колекцията ми от различни списания.

Специални благодарности към  Иван Марков за снимката за това интервю.