fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Как четешСпециални

Как четеш: Детелина Стаменова

9 мин.

Детелина Стаменова е психотерапевт, дългогодишен главен редактор на Cosmopolitan България и TEDxMladostWomen лектор. Стаменова е редактор на няколко книги, а последната – „Войната с храната“ – е посветена на хранителните разстройства. В личния си сайт поддържа блог, в който пише по различни теми, свързани с психотерапията и психологията. Отскоро в сайта ѝ можете да откриете специализиран подкаст, в който обсъжда теми, които я вълнуват и като психотерапевт, и като човек. Казва, че е започнала да чете на 5 години и оттогава не е спирала и затова решихме да я разпитаме за читателските ѝ навици.

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
В различните етапи от живота ми това са били различни книги, може би като се замисля, има книги, които маркират някакви промени.

В първите етапи на детството ми това е била „Пипи Дългото чорапче“ заради нейния нестандартен ум, който остава на втори план заради личността й. Следва канадският автор Стивън Лийкок и неговите „Прегрешения на перото“, които ми бяха любимо четиво около 10-11 г. Там се прояви и интересът ми към изкуството, провокиран сериозно от поредицата на Кенет Кларк „Цивилизацията“ по БНТ и съответно великолепната му книга, продължих и с други като „Когато гледаме картини“. Там си спомням „Малки разкази за велики художници“ на сладкодумния Драган Тенев.

В тийнеджърските си години четях много, потъващо и безразборно, но около завършване на училище открих Ричард Бах и неговите „Илюзии“, които подредиха доста и може би са такава „трансформираща“ книга. В студентските ми години продължавах да чета много, потъващо и безразборно, но заради социологията и невероятните ми учители открих удоволствието от системното четене по определени теми, а като трансформиращи бих определила „Протестантската етика и духа на капитализма“ на Макс Вебер, „Откриването на Америка. Въпросът за другия“ на Цветан Тодоров и „Общественото мнение. Епистемологични проблеми“ на проф. Йордан Венедиков. В това време за пръв път открих и Мишел Фуко, там някъде стана и по-голям интересът ми и към психологичната литература и първите ми прочити на Фройд.

В 20-те ми години следях много Умберто Еко, но винаги съм била почитателка и на „лекия жанр“, така че през годините са минали през ръцете ми и доста женски романи. Там някъде водех и рубриката за книги на най-продаваното женско списание в България и получавах много книги, от които правех подбора кои да представя, като никога не съм представяла книга без да я прочета.

Не към лекия жанр поставям книгите на Агата Кристи, чиято почитателка съм от дете, а колекцията ми от нейни романи е на вилата, където я препрочитам. Изпитвам слабост към биографиите и мемоарите, което е една друга голяма тема, защото така допълвам с личната гледна точка историческите книги, които чета.

Ървин Д. Ялом (с цялото си творчество), Стивън Грос (с „Осъзнат живот“) и Сузи Орбах (The Impossibility of Sex) са тези, които ми дадоха гледни точки, които са ми били ценни в сегашния етап на развитието ми.

Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Преди пети клас бягах от училище, за да се прибера вкъщи и да чета, тогава си правех филийка с масло и изчезвах между кориците. С днешна дата си мисля, че учителите бяха разбрали, че не ходя на училище, за да чета и бяха благосклонни към мен, като не го казаха на родителите ми, майка ми разбра за тези бягства наскоро. Винаги съм имала късмет с учителите си!

Като много хора понякога чета и се храня, за да „спечеля време“, което осъзнато избягвам вече, защото по този начин човек може да яде повече, отколкото трябва и да не усети кога се е нахранил. Същото важи и за филмите.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
По някакъв начин не свързвам храната с четенето, нито с пиенето на нещо специално. Достатъчно ми е да е интересно.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Дълго време ме ужасяваше да драскам или подчертавам. Сега понякога имам нужда от конкретни цитати, към които да се върна във времето, във връзка с даден случай, например, и затова станах по-либерална. Но на някои книги, колекционерски издания или серии, не, никога не бих подчертавала или унищожавала по този начин. Много често оставям книгата без отбелязване къде съм стигнала и после да я намеря. Това е своеобразен тест да разбера дали ми е достатъчно интересна.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Когато е „прочитна“, някое романче, съм нехайна и я оставям отворена. Когато е ценна книга, съм с разделител. Когато чета професионална литература, както споделих, шаря с маркер, ако хартията позволява, или светъл пастел, или си записвам с молив отстрани.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Преди години Мадлен Алгафари ни беше казала на своя лекция, че години наред не е имала време да чете художествена литература, само професионална, и бях ужасена от тази перспектива. И след това ми се случи точно това за дълъг период от време – може ли да си представите, че бях изпуснала появата на Луиз Пени?! Наваксвам с художествената литература, но в професия като моята е невъзможно да не четеш, защото от една страна е интересно, а от друга страна – задължително.

Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Трите. Електронни освен на верния ми Киндъл, чета и на телефона – така че ако някога ме видите да скролвам – вероятно не е Фейсбук, а е книга. Хартиените – всяка година се заричам да не купувам, за да дочета тези по рафтовете. И купувам, защото нямам избор – излизат книги, които трябва да се прочетат. Аудиокниги – да, с удоволствие. Ходя пеша и това ми е приятно. От дете имам мечта да участвам в плоча или дублаж – а сега – да прочета аудиокнига, която харесвам. За съжаление засега не съм го правила.

Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Хората с деца развиват способност да оставят книгата, където ги спрат.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Вече да. Дори да е много популярен, препоръчван или класик. Времето е единственото, което имаме, и освен ако не съм поела задължението да прочета нещо, не виждам причина да продължа.

Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Не се сещам за такъв случай да ме дразнят главните герои и да ми е любима книга.

Какво четеш в момента?
По препоръка на Милена Монова „Голяма книга за транзакционния анализ“ на Брекар и Окс. Работата на Силвия Серафимова за норвежкия философ Петер Весел Запфе „Последният месия“ ми е на нощното шкафче. Надявам се тази книга да бъде забелязана от повече хора, изкушени от философията, социологията и психологията. Бях толкова приятно изненадана от чистотата и дълбочината на нейния текст! Слушам като аудиокнига „Парижкият апартамент“ на Мишел Гейбъл. Преди това бях с „Вила с басейн“ на Херман Кох, следващата в листа е Grief Observed на К.С. Луис. Като художествено произведение започвам „Останалото е мълчание“ на Алекс Майкълидис по препоръка на Елена, майка на съученичка на дъщеря ми. Планирам да препрочета „Тютюн“.

Коя е последната книга, която си купи?
Купих накуп няколко от сайт. Реших да събера всичко на Елизабет Гилбърт, което нямам. Но всъщност последната книга, която си купих, е една, която имах, но някъде е изчезнала и реших да си я върна на рафта. Това е „Лора от сутрин до вечер“ на Димитър Коцев-Шошо с илюстрациите на Ясен Григоров, първото издание. Намерих я в „Книжен пазар“. Вчера видях, че има книга на Тина Търнър и познавайки страстта си по биографиите, тя ще е следващата.

От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Не мога да чета само една. От дете.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Аз мога да чета навсякъде и по всяко време. Като малка беше едно канапе, на което сядах настрани. Сега само тишината ми е важна.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Рядко попадам на поредици, които са достатъчно добри една след друга, но следя авторите, които харесвам, и дори да не е поредица, продължавам да купувам техни книги.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Не, но препоръчвам на определени хора определени книги. Понякога, когато съм силно впечатлена, говоря с другите читатели около мен, а и се вслушвам в чужди препоръки. Последната книга, която препоръчвах силно, беше на Димитър Динев и неговите „Ангелски езици“. Последната ми препоръчана книга я споделих по-горе.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По ред на пристигане вкъщи… На купчини. Не съм сантиментална към някои книгите и много подарявам.

Снимка на публикацията: Калина Арсова

Можете да купите изброените в материала книги и други ненамалени продукти от Ozone.bg с код за отстъпка azcheta21q1. Вижте всички кодове за отстъпка за читателите на „Аз чета“.