Видя ли името Ю Несбьо върху корица, особено ако тя е творение на Живко Петров, дори не обръщам книгата, за да прегледам анотацията. Би било излишно усилие с предизвестен краен резултат – ще се чете!
„Кръв по снега“ (изд. „Емас“) е самостоятелен роман със скромно по обем съдържание, което обаче няма да разочарова верните фенове на норвежкия писател. Нека обаче тези, които не са чели нищо от Несбьо, не започват с тази книга от творчеството му. Тя отстъпва по всички параграфи на поредицата за инспектор Хари Хуле, към която аз лично съм пристрастена. Писател от ранга на Несбьо обаче може да си позволи да създаде трилър като „Кръв по снега“. Без сюжетът да блести с оригиналност, а главният герой – с харизма, романът все пак е удоволствие за четене.
Историята е концептуална противоположност на поредицата за Хари. Фокусът тук не е изследването на тъмната страна на представител на закона, а обратното. Меките черти в характера на един престъпник са в основата на изграждането на един сравнително клиширан жанров сюжет. Улав е наемен убиец, който в началото на романа разказва за неудачните си опити да бъде добър в други сфери на криминалния свят. Честно казано, стана ми някак тягостно, докато четях как е опитал да бъде крадец, сводник, наркопласьор, но за всяка „професия“ все не му е достигало конкретно качество. Замислих се, че най-вероятно има хора, действително впрегнали цялата си жизнена енергия, за да се реализират в дейност, която разрушава животи. И дори през ум не им минава, че има и друг път.
Ю Несбьо (снимка: Thron Ullberg)
Несбьо е прекрасен психолог в писането и не оставя никоя черта на героите му да стои извън цялостния контекст. Той може да не служи за оправдание, но със сигурност дава обяснение, върху което читателят да поразсъждава. Макар книгата да съдържа по-малко от 200 страници, авторът все пак успява да вмъкне разкази за детството на главния герой. И тогава виждаме не просто един убиец, а се замисляме как човек се превръща в такъв.
Един от любимите ми второстепенни герои в поредицата за Хари Хуле – норвежката столица Осло – присъства и тук, но много бледо. За сметка на това пък има любовна история. И подскачаща отрязана глава. Изреждам тези елементи нарочно, за да предупредя незапознатите с творчеството на Несбьо, че трябва да са готови за страници, по които ще срещнат интелигентна сатира, последвани от брутални сцени, след които пък са разположени брилянтни философски тези за човешките взаимоотношения. Скандинавската литература, ако изобщо мога да си позволя толкова мащабно обобщение, се отличава с дълбок психологизъм и антихоливудски обрати – смея да твърдя, че Несбьо и в случая „Кръв по снега“ са чудесни нейни представители.
Изключителната ерудиция на автора е осезаема дори когато се опитва да създаде образ на неудачник като Улав. Хареса ми, че и този негов главен герой е страстен читател. Улав обаче е и дислектик, затова често променя историите така, както той успява да ги прочете. Въпросната му особеност се превръща в лайтмотив на романа и се пренася и върху начина, по който персонажът вижда света. Обективната реалност е компрометирана и на места читателят сам трябва да реши коя е неговата истина. Това важи и за финала на книгата, който, разбира се, е непридвидим и те оставя с усмивка на лицето. Поне това беше моето преживяване с „Кръв по снега“ – не ме остави без дъх, но се чувствам щастлива, че се докоснах до нея.
В трейлъра за книгата не се казва много, но само заради магнетичния Ю Несбьо си заслужава гледането:
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код AzCheta при завършване на поръчката си!
Ако пък ви се чете друго ревю за книгата, препращаме ви към текста на Христо Блажев в „Книголандия“.
Не пропускайте ревютата ни за „Снежния човек“, „Хлебарките“, „Спасителя“ от поредицата за Хари Хуле, както и за самостоятелния роман на Ю Несбьо „Ловци на глави“. И ако не вярвате, че признатият в цял свят майстор на криминалета пише и детски книги, хвърлете едно око на ревютата за „Пръц-прахът и лудите изобретения на доктор Проктор“, „Доктор Проктор и ваната на времето“, „Доктор Проктор и големият банков обир“ и „Доктор Проктор спасява света от гибел. Може би“.
