Милена Златарова
![](https://azcheta.com/./azcheta-content/uploads/2020/12/pilat-30-666x1024.jpg)
“Пилат” от Магда Сабо (изд. “Колибри”)
Първата ми среща с творчеството на най-превеждания унгарски писател оправда напълно очакванията ми за европейска литература от висока класа. “Пилат” е от онези книги, към които се връщаш в мислите си отново и отново дълго време след прочитането им. Романът приковава вниманието със странното и провокативно заглавие, което на пръв поглед контрастира със сюжета. Пред читателите се разгръща една обичайна битово-семейна ситуация: амбициозната лекарка Иза Сьоч кара овдовялата си майка да се премести да живее при нея в Будапеща. Иза е убедена, че прави най-доброто за нея, но дали наистина е така? Майката и дъщерята обитават едно пространство, в което обаче световете им не се докосват. Откъсната от дома, с който я свързват толкова много спомени, Анна все повече се затваря в себе си. Умът ѝ се рее назад към миналото, сякаш търси опора сред един променящ се свят, който вече не е нейният – свят, в който тя се чувства ненужна и изгубена.
“Пилат” е изящен психологически роман, който съчетава тиха съзерцателност с изключително дълбок вътрешен драматизъм. В един съвсем камерен сюжет Магда Сабо разгръща вечните въпроси за отношенията родители-деца, за сблъсъка между ценностите на различните поколения, за дълга и любовта.
А кой все пак е Пилат? Отговорът трябва да потърсите сами и той може би ще ви изненада.
![](https://azcheta.com/./azcheta-content/uploads/2020/12/bled-peyzazh-s-halmove-30-665x1024.jpg)
“Блед пейзаж с хълмове” от Казуо Ишигуро (“Лабиринт”)
При връчването на Нобеловата награда за литература за 2017 г. журито мотивира избора на английския писател от японски произход с думите, че в романите си той разкрива “с голяма емоционална мощ бездната, скрита под измамното ни чувство за връзка със света“. Намирам определението за много точно – илюзиите, през които минава възприятието ни за света около нас, са централна тема за творчеството му, особено в книги като “Погребаният великан”, “Неутешимите”, “Ноктюрни”. Затова за мен беше много интересно да се върна към първия му роман, който едва тази година излезе у нас благодарение на издателство “Лабиринт”.
Още заглавието ни подсказва да очакваме една особена атмосфера на загатнати събития и емоции, на недоизказани неща, които сякаш наелектризират въздуха около героите, но взривът, освобождението така и не се случват. Действието се прелива във времето и пространството между Нагасаки в следвоенните години и Великобритания в 80-те. Пренасяме се в едно горещо лято, белязано от първата бременност на Ецуко и странното приятелство с обеднялата аристократка Сачико – спомен, който натрапчиво изплува в ума на Ецуко четирийсет години по-късно, когато тя се опитва да проумее самоубийството на по-голямата си дъщеря.
Романът е безспорно много силен дебют на Ишигуро и подсказва до голяма степен посоката, в която той ще продължи със следващите си книги. Той остави у мен доста тягостно чувство, но и възхищение от майсторството на писателя да разкрива с такъв финес ужаса, прикрит под привидно нормалния живот.
![](https://azcheta.com/./azcheta-content/uploads/2020/12/nora-uebstar-30.jpg)
“Нора Уебстър” от Колъм Тойбин (изд. “ICU”)
Ако досега не сте чели нищо от Колъм Тойбин – един от най-награждаваните ирландски автори, горещо препоръчвам да го направите. “Нора Уебстър” е отличен избор за всички, които са готови да оценят майсторското използване на формата на класическия роман. Тя прекрасно кореспондира с времето и мястото, в което се развива действието – малко ирландско градче в началото на 70-те години на миналия век. Главната героиня остава сама с четирите си деца след смъртта на съпруга си, с когото са имали 21- годишен идиличен брак. В общество, в което все още цари религиозен консерватизъм и еснафско самодоволство, Нора изведнъж се оказва извън удобния социален пашкул на омъжена жена. Външният свят нахлува през стените на уютния ѝ дом под формата на натрапено съчувствие и непоискани съвети. Докато се опитва ден след ден да осъзнае и преживее загубата, изпод пластовете на семейния живот започва да се появява крехкото ѝ позабравено “аз”. По много деликатен начин Тойбин ни прави свидетели на един красив, макар и закъснял, вътрешен растеж. “Нора Уебстър” е прекрасна топла несантиментална книга за скръбта и изборите, които (не) сме направили.
![](https://azcheta.com/./azcheta-content/uploads/2020/05/Karaj-pluga-si-prez-kostite-na-martvite-Olga-Tokarchuk.jpg)
“Карай плуга си през костите на мъртвите” от Олга Токарчук (изд. “ICU”)
Романът вече се появи в списъка ми с препоръки за Алеята на книгата в София, но просто нямаше как да не го спомена още веднъж сред заглавията, които най-силно ме впечатлиха през 2020 г. Нищо не може да ви подготви за срещата с това изумително произведение. Токарчук е успяла в нещо, което е по силите само на най-добрите писатели – да вплете сложни и значими теми в една лека и изящна структура. Мярката отличава блестящия роман от просто добрия, а тук всичко е отмерено много прецизно – смешното и сериозното, локалното и световното, ежедневното и непреходното.
Полската писателка използва криминалната нишка като ракета-носител, за да „изстреля“ романа далеч отвъд границите на жанра и да постави по необичаен и оригинален начин философски въпроси за справедливостта, насилието, социалното зло и уважението към живота.
Таня Клясова
![Утре Радостина Ангелова Александър Станков](https://azcheta.com/./azcheta-content/uploads/2019/11/Utre-Radostina-Angelova-Aleksandar-Stankov-665x1024.jpg)
„Утре” от Радостина Ангелова и Александър Станков (изд. „Софтпрес“)
“Утре” е прекрасен роман, който разглежда трудностите във взаимоотношенията тийнейджър – родител. Главните герои са изправени пред редица проблеми – Албена управлява бизнес, опитва се да поддържа брака си и да намери начин да достигне до сина си, който с всеки ден сякаш се отдалечава от нея. Тома пък е твърде зает с училище, с първите си романтични увлечения и все още търси и открива себе си.
Двамата често не се разбират и всеки е убеден, че той е правият, понякога омаловажавайки чувствата на другия, но въпреки това продължават да търсят път един към друг. Именно двете гледни точки в романа го правят толкова ценен и интересен – гласовете на Албена и Тома са индивидуални и автентични, а проблемите им – съвременни и близки до нашите. Освен това, “Утре” ще ви научи на прекрасни рецепти за приготвяне на кафе, към които също не останах безразлична.
![Mitove](https://azcheta.com/./azcheta-content/uploads/2020/02/mitove-edin-nov-prochit-na-drevnogratskite-mitove-30-691x1024.jpg)
„Митове” от Стивън Фрай (изд. „Еднорог”)
Дали заради “Пърси Джаксън”, или заради Николай Кун, но си мислех, че добре познавам старогръцките митове и Стивън Фрай няма с какво да ме изненада. Оказа се, че дълбоко греша. В хронологичен ред, “Митове” разглежда епизоди от създаването на света от Хаоса, появата на Олимпийските богове, и първите хора. Книгата впечатлява с многото факти, подробности и взаимовръзки между титаните, боговете и хората, но в никакъв случай не е сух справочник. Точно обратното – Фрай е умел разказвач и е наситил “Митове” с хумор и драматизъм, които си подхождат идеално със заплетената и изпълнена с интриги история на Олимпийските богове. Освен да разказва митовете, Фрай включва кратки диалози, свои саркастични коментари и препратки към съвремието, които искрено ме караха да се смея докато научавах нови митове и си припомнях позабравени такива. За читателите с добър английски препоръчвам и да чуете аудиокнигата, четена от самия автор – преживяването е още по-добро и нямам търпение да продължа с продължението – “Герои”.