Втората световна война е колективен провал за човечеството.
Думите са на британския писател Крис Клийв, а мястото, където ще ги намерите, е предговорът на романа „На смелите се прощава“ (изд. „ICU“). Лично за мен това перфектно формулирано послание е поантата на всяка книга, в чиято основа стои темата за Втората световна война (а и войната изобщо). Третият роман на Клийв, издаден на български (след „Другата ръка“ и „Възпламеняване“), се нарежда сред най-емоционалните и езиково изящни произведения, до които съм имала щастието да се докосна през 2020 година. Дълбоко го препоръчвам, но макар да копнеех да ви споделя защо, отлагах писането на това ревю. Струваше ми се непонятно да събера мислите и чувствата си в текст, който да не надхвърля по обем самата книга… Реших все пак да опитам.
Действието в „На смелите се прощава“ се развива в периода 1939 – 1942 година, в бомбардирания Лондон и обсадената Малта по време на Втората световна война. Главни герои са четиримата приятели Мери, Том, Алистър и Хилда, а връзките помежду им се развиват – къде очаквано, къде не – до края на романа.
Мери Норт е част от богата фамилия, баща ѝ е политик, а майка ѝ е описана като хладен и равнодушен към ужасите на войната и проблемите на собствената си дъщеря човек, чийто основен стремеж е да подпомага амбициите на съпруга си. Мери обаче е чувствителна и иска да постигне повече от това да се омъжи за подходящия за нея (спрямо обществените разбирания) кандидат. Веднага след войната тя се записва като доброволка и започва да преподава в училище.
Така се запознава с Том, беден учител с неособено високо самочувствие, а по-късно и с неговия приятел Алистър, реставратор на картини. Хилда пък е най-близката приятелка на Мери, макар и далеч по-разглезена и повърхностна по характер.
Войната поглъща и четиримата, независимо дали изпитват необходимост и отговорност (като Мери и Алистър) да се включат активно. Да си част от трагедията на своето време не е въпрос на личен избор. Ценността на свободната воля се обезсмисля, а единственото, на което обикновеният човек може да повлияе, сякаш е сведено до минимум на фона на мащабната жестокост.
И въпреки това Клийв избира да се фокусира тъкмо върху изборите на обикновения човек, върху неговата лична трансформация вследствие на въпросните избори и в неизбежния контекст на войната.
„Струва ми се, че като избрах да заобиколя някои от най-големите ужаси на европейската война – Холокоста, Ленинград, Дрезден, – за да изследвам нюансите в преживяванията на незначителни герои на второстепенни фронтове, романът губи мащабност, но пък печели вглеждане в детайла“, пише Клийв за българския предговор на романа.
Силата на „На смелите се прощава“ е именно в тази много внимателно изваяна детайлност. Като истински психолог (какъвто авторът е и в действителност) Клийв разкрива пласт по пласт наслоената болка, страховете, липсите и терзанията на героите. Диалозите са съвършени. Те не предават само информация за общуването, а обогатяват ярко психологията на персонажите. Карат ни да усетим непосилното бреме, което те трябва да понесат – всеки спрямо вътрешните ресурси, с които разполага.
Романът е изключително увлекателен и се чете доста бързо. И въпреки това на много места накъсвах четенето си, за да се върна към даден езиков шедьовър на Крис Клийв, към тънкия му британски черен хумор и каламбурите, които придават нов смисъл на наглед обикновена конструкция. Тук не мога да не отлича и великолепния превод на Невена Дишлиева-Кръстева, която е достигнала осезаема за читателя висота в работата си по тази книга. За мен четенето беше не само умствено, а и чисто естетическо удоволствие. Във визуален аспект пък за него допринася страхотната корица на Живко Петров.
Може да се каже, че „На смелите се прощава“ е и роман за любовта. Най-малкото поради факта, че вдъхновение за написването му е истинската любовна история на бабата и дядото на Крис Клийв. Обичта между хората и обичта към теб самия не са по-различни във време на война. Интересно е съпоставянето на необикновеността, извънредните ситуации на епохата, с непреходните архетипни истории, които движат човека.
Но най-дълбоко трогателна за мен бе темата за прошката. Тази, която не можем да си дадем, а искаме от другите. Тази, без която можем да продължим напред, и другата, чието получаване е животоспасяващо. А смелостта… това е качеството, което сякаш най-трудно мога да определя – в книгата и изобщо. Не защото на книгата ѝ липсва нещо, а вероятно поради личните ми затруднения да задам ясни рамки на понятието. Смелост ли е да си доброволец, да се излагаш на опасност, или необходимост? Смелост ли е да си до приятеля си в момент, в който той може да загуби живота си, а ти да запомниш последните му мигове в агония? Или мозъкът ти не може да продиктува друго на мускулите – да избягаш, да се скриеш. Аз имам своите отговори, но вие ще намерите други, докато четете.
„На смелите се прощава“ не дава лесни, еднозначни отговори, може би никое истински добро произведение на изкуството не го прави. Всичко идва при взаимодействието с читателя. Ето защо препоръчвам от сърце „На смелите се прощава“ на всеки, който има куража да преживее дълбоко емоционална история и да намери своя изход от моралните дилеми, поставени в нея. Несъмнено една от най-добрите книги, които съм прочела през изминалото десетилетие.
Можете да поръчате тази книга от сайта на изд. „ICU“ с отстъпка от 5% с промокод azcheta или от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta21q4 при завършване на поръчката си. Вижте всички кодове за отстъпка за читателите на “Аз чета”.
Прочетете още:
10 цитата за любовта и войната от “На смелите се прощава”
10 цитата от „Другата ръка“ на Крис Клийв
„Възпламеняване“ – история, обвита в гняв и несправедливост